Озир го гледаше ужасено.
- Какво… какво ти става? - изпъшка той. - Ти не си Сет, нито аз съм Озирис! Ние… ние сме синове на пекар, Себак! Никой не е прероден - това не е реално! Всичко съм си измислил! Знаеш го много добре, беше с мен, когато го измислях!
- Когато призоваваш бог, ти го правиш истински - каза Шабан внезапно с ледено спокойствие. - Всичките ги правиш истински. Последователите ти те боготворят като Озирис, значи си Озирис. Аз съм братът на Озирис, значи съм Сет. Аз съм богът на мрака, на хаоса, на смъртта - и моето време настъпи!
- Ти… ти си се побъркал! - заекна Озир. - Какво е станало с теб?
Гневът се възроди.
- Какво е станало с мен? Само ти можеш да си толкова заслепен, Халид! Цял живот получаваш всичко; аз не получих нищо. Ти беше любимият син, аз бях низвергнатият. Ти успя да се добереш до слава и богатство, а аз бях принуден да вляза в армията. Ти имаше пари и жени, а аз бях изгорен жив! - Той разкъса ризата си и разголи гърдите си. Те бяха също толкова грозно белязани, като лицето, белезите се спускаха надолу по тялото му. - Ако Халил не ме беше измъкнал, щях да умра! А ти дойде ли да ме видиш в болницата? Не!
- Някой има проблеми с големия брат - прошепна Нина на Еди.
- Някой има проблеми със здравия разум! - отвърна той шепнешком.
- Аз бях… бях на снимачната площадка - започна уплашено да се оправдава Озир. - Не можех да се измъкна.
- Два месеца! - изръмжа Шабан. - Не! Знам какво си правил. Обикалял си света и си правил секс с разни курви!
Озир не се отказваше.
- О, мисля, че разбирам. Не ми завиждаш заради парите и славата. А заради това, че огънят те е направил по-малко мъж!
Гневът, който се надигна в гърдите на Шабан, беше толкова силен, че той не успя да каже нищо. Вместо това удари брат си с пистолета в лицето, опръсквайки с кръв капака на саркофага. Мейси ахна, дори Еди примига.
Озир се свлече на земята, стиснал главата си с ръце. Шабан успя да овладее емоциите си.
- Махнете това нещо оттук - каза той на Кротала, сочейки мумията.
Кротала и един от войниците се приближиха до саркофага. Преди Нина да успее да се възпротиви на оскверняването, те измъкнаха мумията от ложето ѝ и най-безцеремонно я хвърлиха на пода. Погребалната маска падна и в тях се взря изсъхналото, безоко лице.
Шабан насочи пистолет към брат си.
- Влизай вътре.
Озир го погледна обръкано.
- Какво?
- В саркофага. Веднага!
- О, Боже - каза Нина, осъзнавайки какво става. - Халид, той разиграва истинската история на Озирис и Сет - как Сет примамва Озирис да влезе в ковчега и го запечатва вътре!
Шабан й се усмихна злобно.
- Радвам се, че някой знае истинската история.
- Смяташ ли да му отрежеш оная работа и да нахраниш рибите с нея? - попита Еди.
- Не е нужно да го нарязвам на четиринайсет парчета. Брат ми няма Изида, която да го възкреси. - Той отново погледна към Озир. - Влизай вътре.
Озир не помръдна от мястото си.
- Храмът на Озирис няма да те последва, Себак - те боготворят Озирис, не Сет!
- Грешиш, братко. - Шабан посочи гордо войниците. - Докато пиеше, играеше комар и ходеше по жени, аз откривах истинските вярващи в Храма, а ти така и не забеляза. Нямаше нужда да бъда кинозвезда - силата и властта ги привлякоха на моя страна. Те ми се заклеха и останалите ще направят същото… или ще платят цената.
- Каква цена? - попита Озир.
- Крали и останалите учени работят за мен, не за теб. Маята, която се използва за хляба на Озирис, не само може да осигури вечен живот на тези, които смятам за достойни. Тя може да донесе смърт на онези, които ми се противопоставят!
Нина погледна разтревожено Еди.
- В лабораторията в Швейцария говореха за генетично модифициране на маята.
- Точно така, доктор Уайлд - каза Шабан. - Спорите ще бъдат разпръснати по света от моите последователи - в посевите, храната за животни, дори водата. Всеки, който не яде хляба на Сет - той се усмихна триумфално на новото име, - всеки, който не боготвори новия си бог, ще умре от отровата в клетките ѝ.
- Ти си луд - каза тихо Озир. - И после се чудиш защо татко предпочиташе мен.
Споменаването на баща им отново разгневи Шабан.
- Влизай в ковчега! Влизай! Влизай! - Той започна да удря Озир с пистолета си, след което излая: - Вкарайте го вътре! Веднага!