Четирима мъже сграбчиха съпротивляващия се Озир и го вкараха насила в саркофага. Той беше с цели двайсет сантиметра по-къс и по-тесен. Озир се опита да се освободи, но Шабан замахна и го удари брутално с пистолета в гърдите. Озир се сгърчи от болка.
- Аз съм Сет! - извика Шабан. - И вземам онова, което ми принадлежи! - Той изрита криковете.
Озир успя само да простене ужасено, преди тежкият метален капак да падне с гръмотевичен трясък… и да се чуе ужасяващо хрущене на начупени крака и ръце. Мейси изпищя и извърна глава. От сребърния ковчег бликна кръв.
Шабан продължи да удря по капака, оставяйки безброй вдлъбнатини с пистолета си в скъпоценния метал.
- Аз съм Сет! - изрева той. - Аз съм бог!
- Не - рече шокираната и отвратена Нина. - Той беше прав. Ти си луд.
Шабан рязко се извърна и вдигна пистолета си към нея, притискайки треперещия си пръст към спусъка…
Но не стреля.
- Нина - избъбри Еди, - ако мъж с пистолет твърди, че е бог… повярвай му!
Шабан си пое рязко дъх и отстъпи назад.
- Не - каза той, опитвайки се да се успокои. - Брат ми беше прав. Тази гробница не бива да бъде осквернявана. Озирис се върна в ковчега си, където му е мястото. Но вие? - Той погледна презрително Нина, Чейс и Мейси. - Вие не заслужавате да умрете в гробницата на един бог. - Той заобиколи сакофага. - Изкарайте ги на повърхността и ги застреляйте - заповяда на хората си, докато вдигаше гърнето с чакалската глава. - Къде е куфарчето?
Докато Кротала и останалите войници избутваха Мейси, Нина и Еди към изхода, един от мъжете се обърна и на гърба му се видя куфарчето, направено от устойчив на удари материал. Той разкопча каишките на гърдите си, свали куфарчето и го отвори, разкривайки подплата от дебела жълта полиуретанова пяна. Шабан предпазливо притисна гърнето към долния защитен слой, след което внимателно затвори капака, докато ключалката му не изщрака.
- Пази го като зеницата на очите си, Хашим - поръча той на войника. - Крали, върви с него. Не го изпускай от поглед. - Ученият кимна и изчака Хашим да нарами ценния трофей и да го закопчее на гърдите си като раница.
Шабан се обърна и видя Бъркли и Хамди да се взират в окървавения саркофаг.
- Господа - каза той. - Надявам се, че няма някакъв проблем.
- Никакъв - изблея Хамди. - Както винаги, имаш пълната ми подкрепа. Ще се погрижа Висшият съвет за антиките никога да не научи за това място - то ще бъде нашата тайна. Твоята тайна - побърза да се поправи той.
- Добре. А вие, доктор Бъркли?
- Ами аз, ъ-ъ-ъ… - промърмори Бъркли. - Аз… да. Бройте ме и мен.
- Радвам се да го чуя. - Шабан му се усмихна заплашително. - А сега се връщайте на ховъркрафта. Оставете това място на мъртвите. - Бъркли и Хамди побързаха да излязат, а той се изправи пред саркофага. - Сбогом, братко мой - прошепна той, преди да се обърне и да си тръгне, оставяйки гробницата потънала във вечна тишина.
26.
- Той се е побъркал - каза Нина на Халил, докато египетският офицер се изкачваше пред нея нагоре по коридора. - Не може да вярвате, че е прероденият Сет.
- Няма значение какво вярвам аз - отвърна Халил. - Важно е какво вярва той. А то е, че с огромна сума пари ще плати дълга си към мен за това, че спасих живота му. Освен това ми обеща важен пост, ако планът му успее - а ако не успее, какво пък, аз ще съм богат. Така че си помислих: защо не?
- Защото той е психопат! Ако планът му проработи, ще умрат милиони хора!
Халил сви рамене.
- И без това напоследък тръбят за заплахата от пренаселване на Земята.
Групата спря. След като се изкачиха обратно по въже, закачено за тавана, през ямата, оставена от Господарката на дъждовните бури, те стигнаха до дъното на огромната вертикална шахта.
- Какво ще правим? - прошепна Мейси на Нина с нарастваща паника. - Почти стигнахме до повърхността, а горе ще ни убият!
- Няма да ни убият - каза Нина. - Ще се измъкнем. - Но въпреки смелите си думи, вътрешно тя бе също толкова уплашена, колкото и Мейси. Те не бяха въоръжени, бяха по-малко… и нямаха никакъв изход. Тя погледна към Еди с надеждата да открие някакъв намек по лицето му, че е измислил план. Но той просто гледаше мрачно.
Всички поеха нагоре по тесния коридор. Войникът с куфарчето, Хашим, мина пръв по каменния мост.
- Хайде, побързайте - изръмжа Шабан. Крали го погледна смугено и тръгна на няколко крачки след войника. Кротала насочи пистолета си към Нина и Мейси. Те стъпиха колебливо върху тесния мост и веригата му изтрака от допълнителната тежест. След тях тръгнаха още войници.
Преди да стъпи на моста, Еди погледна към веригата, след което погледът му се плъзна към назъбеното колело.