И камъкът, който се беше заклещил под него.
- Нина - извика той, - помниш ли като минахме оттук? - Тя го погледна. Мейси направи същото. - Започва яко клатене!
Очите ѝ се разшириха.
- Мейси, дръж се! - извика тя.
Еди ритна камъка.
Тежестта на големия цилиндричен блок издърпа веригата през отвора и завъртя назъбените колела.
Нина и Мейси бяха обгърнали здраво моста, когато зъбците на колелата удариха изпъкналостите от двете страни на каменната греда и силно я разтърсиха. Хашим, който се намираше най-далече от въртящото се колело, залитна, хвърли пистолета си и се метна към отсрещния бряг. Хвана се за ръба и се опита да се издърпа.
Крали нямаше такъв късмет. Напълно изненадан, той полетя надолу с ужасен, отекващ писък. Двамата войници зад Мейси също бяха изхвърлени в бездната, а трети отчаяно се опитваше да се задържи, преди също да изчезне в мрака.
Последният мъж на моста успя да отскочи назад, сблъска се с Еди и Кротала, и останалата част от групата се затъркаля обратно по наклонения коридор. Еди отблъсна мъжа и ритна Кротала в корема.
- Нина! - извика той. - Преминавайте оттатък!
Тя вече пълзеше напред, следвана от Мейси.
- А ти? - извика Нина в отговор. - Тръгвай!
Но откъм него краят на моста се клатеше ужасно силно и той не можеше да стъпи върху него. Вместо това заби ботуша си в корема на култиста и се огледа за оръжието му. Пистолетът беше паднал близо до ръба. Еди се хвърли към него…
Револверът на Кротала изгърмя. Изстрелът беше напосоки, но мина достатъчно близо до Еди и откъсна парченце от лакътя му. Той изрева от болка, притисна раната си с ръка и се олюля, напълно забравил за оръжието.
- Еди! - изкрещя Нина.
- Махай се оттук! - извика той. - Вземи гърнето!
Тя се огледа и забеляза Хашим да виси от ръба на няколко крачки от нея. Куфарчето все още беше на гърба му. Тя стигна до твърдата земя и се изправи над войника. Той беше успял да се издърпа до под мишниците, но обемистият куфар нарушаваше баланса му и той не можеше да събере сили да се изкачи по-нагоре.
- Дай ми куфарчето и ще те издърпам! - извика Нина. Тя се протегна към контейнера, но осъзна, че е закопчан здраво. Предположи, че мъжът ще е толкова схванат от неудобната си позиция, че няма да се осмели да се бори с нея, затова се наведе напред, за да разкопчае ремъците…
Той я сграбчи за глезена.
- Сигурно се шегуваш! - каза тя.
Той се ухили злобно и се хвана за глезена ѝ и с другата си ръка. Дръпна силно и я събори настрани, след което стисна прасеца ѝ.
Мейси стигна до ръба на моста, скочи до нея и започна да го рита по ръката.
- Пусни я!
- Не, вземи куфарчето! - каза Нина. Тя сви другия си крак, погледът ѝ срещна очите на култиста. - Не ме карай да го правя.
Единственият му отговор беше погледът му, изпълнен с гневна решителност, преди да се издърпа нагоре, вкопчил болезнено пръсти в крака ѝ.
Погледът ѝ се втвърди.
- Щом така си решил.
Тя го изрита силно в лицето. Главата на Хашим се отметна назад и ръцете му се плъзнаха по крака ѝ, след което отново се вкопчиха в глезена ѝ, а тежестта му я повлече към ръба.
Мейси сграбчи куфарчето, но не можа да го освободи от ремъците.
Нина отново го ритна; изхрущяването на счупения му нос сигурно се беше чуло чак от другата страна на моста.
- Махни се - извика тя, подчертавайки всяка своя дума с ритник - от мен!
- Аз ли?
- Ти! Задник!
Въпреки силната болка, Хашим се беше вкопчил в нея със силата на фанатик. Той продължаваше да я дърпа надолу, приближавайки я все повече към пропастта.
Още един ритник и едната му ръка се изплъзна - но той бръкна с нея под ремъците на гърдите си, измъкна един нож от калъфа му и се приготви да го забие в крака на Нина…
Тя отново го ритна.
Този път не в лицето, а в другата ръка.
Болката, която изпита той, когато ботушът ѝ бе ритнал пищяла му, беше силна - но беше нищо в сравнение с тази от счупените пръсти. Ножът падна на пода, култистът изкрещя и полетя надолу в пропастта - точно когато Мейси успя да разкопчае каишките на куфарчето. Мъжът изчезна в мрака, като не спираше да крещи.
Мейси залитна и падна, изпускайки куфарчето на ръба на пропастта. С разтуптяно сърце Нина погледна към тресящия се мост. Кротала държеше ранения Еди на мушка, докато останалите напредваха нагоре.
Тя знаеше, че Шабан ще използва Еди като заложник, за да я накара да му предаде канопа в замяна на живота му… а след това щеше да го убие. Същото щеше да се случи и ако ритнеше куфарчето в пропастта.
Оставаше ѝ само едно. Същият избор трябваше да направи Еди в подобна ситуация скоро след като се срещнаха за пръв път, само че тогава ролите им бяха разменени. Ако искаше да го спаси…