Трябваше да го изостави.
Тя скочи и грабна падналия нож и куфарчето.
- Да тръгваме!
Мейси я погледна шокирано.
- Но Еди…
- Бягай! - Стиснала куфарчето под мишница, тя побягна към коридора. Мейси погледна отчаяно Еди, но щом зърна пистолетите, които се насочиха към тях, тя хукна след Нина. Куршумите откъртиха парчета скала над главата ѝ.
Шабан беше почервенял от ярост.
- Убийте ги! Убийте ги! - изкрещя той и грабна пистолета от ръката на най-близко стоящия войник. Но жените вече бяха изчезнали. Той изрева яростно и удари оръжието в пода толкова силно, че пластмасовата му дръжка се пръсна на парчета. Стиснал юмруци, той вдигна глава и забеляза Еди.
За миг изглеждаше така, сякаш се кани собственоръчно да го хвърли в пропастта, но постепенно се взе в ръце.
- Застреляй го! - нареди Шабан. Кротала се ухили.
- Себак, почакай! - извика Халил. Кротала се поколеба пред авторитетния глас на военния, а Шабан се обърна рязко и погледна неочаквания си опонент. - Можеш да го използваш като го размениш срещу гърнето. Тя няма да го унищожи, докато вярва, че може да си върне него.
Шабан пое дълбоко въздух, без да спира да трепери от гняв.
- Прав си - каза най-накрая той. - Благодаря ти, че ме спря, приятелю.
- Винаги мисля в твой интерес. И мой, разбира се - добави той с лека усмивка.
- Значи няма да го убиваме? - Кротала изглеждаше разочарован.
- Разбира се, че ще го убием - изръмжа Шабан. - След като си върнем гърнето.
- Значи ще доживея до стогодишна възраст - обади се Еди, придържайки ранената си ръка. - Никога няма да я хванете. Тя ще се върне в Абидос, ще разкаже на египетското правителство какво се случи тук… и после, друже, ще бъдеш прецакан.
- Не ми се вярва. - По белязаното лице на Шабан се изписа лека усмивка, когато веригата най-после се спря. Останалите войници се втурнаха да прекосяват моста. - Не знаеш как сме дошли дотук, нали?
*
- Какво е това, по дяволите? - ахна Мейси, когато двете с Нина се изкачиха по стъпалата към повърхността и хукнаха към ленд роувъра, присвили очи от яркия блясък на пустинното слънце.
- Лошо. - На около стотина метра от тях се намираше гигантският военен ховъркрафт. Предната му товарна рампа беше спусната и зееше като гигантска зяпнала уста. Халил бе осигурил не само морална подкрепа на Шабан. – Но ако успеем да стигнем до каньона, няма как да ни последват в него. - Нина седна зад волана и остави куфарчето на средната седалка, пъхайки ножа в калъфката, която беше прикрепена към ремъците.
Мейси седна на другата седалка.
- А Еди? - попита тя, когато Нина запали двигателя. - Те ще го убият, ако не са го направили вече!
Нина даде заден ход, излезе от руините и зави на изток.
- Докато си мислят, че могат да го използват, за да си върнат гърнето, той ще остане жив.
- А докога ще си го мислят?
- Надявам се по-дълго, отколкото ще ми е необходимо, за да измисля как да го спася!
Мейси не остана доволна от отговора ѝ. Тя огледа куфарчето за повреди и го закопча с предпазния колан.
- По дяволите! - изписка тя, щом забеляза какво друго има привързано към ремъците. - На това нещо има две ръчни гранати!
- Не ги пипай - предупреди я Нина.
- Но те се клатят насам-натам и се удрят една в друга! Ами ако се взривят?
- Няма страшно, докато не дръпнеш халката. - Тя се усмихна леко, спомняйки си времето, когато Еди ѝ беше изнесъл подобен урок, след което се съсредоточи върху голата равнина пред тях.
*
Екипът на Шабан излезе от пирамидата и завари пилота на ховъркрафта да ги чака. Мъжът забързано обясни на арабски ситуацията на Халил и посочи на изток. Еди забеляза облак прах в далечината.
- Нали ти казах, че няма да я хванете.
- Ховъркрафтът ми може да вдигне четирийсет възела на всякакъв терен - каза му самодоволно Халил и кимна към гигантската машина. - Твоят джип може ли?
- Може би не, но ховъркрафтът ти може ли да се напъха в шестметрова клисура?
- Няма да е необходимо - обади се с провлачен глас Кротала. - Имаме си и други играчки.
Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховъркрафта. Кротала смушка Еди е пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рампата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред облак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд роувъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с висока проходимост - армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и картечница, монтирана върху куличка, намираща се над шофьора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.