Много по-бързи от ленд роувъра.
- Преследването започна - обяви Шабан. Той се усмихна злобно на Еди. - Жалко, че няма да трае дълго.
Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежко въоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бьги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храмът на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.
Халил се приближи до таблото за управление и потьрси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Няколко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина - двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.
Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се засили, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се изкачиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.
- Трябваше да го направя още в пирамидата - рече провлечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка”. - Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.
Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и когато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.
Ако въобще имаше такъв.
*
- О-хо! - каза Мейси, поглеждайки пред задния прозорец на лендроувъра. - Атакуват ни бъгита!
Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявайки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната равнина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, клисурата все още беше на километри пред тях.
Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…
Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.
Ако успееше да я реализира.
Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…
Мейси изпищя и се наведе - върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд роувъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминиевите му стени цъфнаха малки дупки.
Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…
Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Предното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше минал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.
Тя завъртя рязко волана и ленд роувърът едва не се преобърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.
Нина отново изправи волана и двете бъгита я последваха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обрулена от ветровете скала. Идеална - стига да успееха да се доберат до нея…
Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.
- Дръж волана! - извика Нина.
Мейси я погледна стреснато.
- Какво?
- Дръж волана! - Тя й махна с ръка да се премести от другата страна.
Мейси се плъзна към мястото ѝ.
- Какво правиш?
Нина натисна силно педала за газта и се надигна, за да прескочи Мейси. Видя в огледалото, че най-близкото бъги ускорява, скъсявайки дистанцията, за да получи възможност за точен изстрел. Другото бъги спря да стреля, за да не улучи другаря си.