- С какво? - попита Халил.
- С гранатата, която взе от Хашим!
Пилотът изсумтя саркастично.
- Гранатата няма да ни нарани. Корпусът е брониран - най-много да разкъса въздушната възглавница, а тя е разделена на отделения. Ще пробие само едно от тях, а не всичките.
- Тогава какво смята да прави?
Хамди се подаде през вратата.
- Може да се е осъзнала и да иска да се предаде? - предположи той с надежда в гласа.
Шабан погледна към Еди, който се беше свил на пода между двама войници, повикани от Халил.
- Ако поне малко прилича на съпруга си, силно се съмнявам. Изправете го.
Кротала вдигна Еди на крака и го блъсна назад към кърмата.
Халил погледна към приближаващия се джип.
- Можем да простреляме двигателя и да ги принудим да спрат.
Шабан поклати глава.
- Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва насам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. - Той погледна злобно към Еди. - И с неговия.
*
Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палуба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.
- О, Господи, какво правим? - проплака Мейси, забелязвайки оръдията му.
Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.
- Като ти кажа, просто завий. - Тя се сви на пасажерската седалка. - Приготви се…
- Това нещо е огромно! - възрази Мейси. - Ами ако ни прегази?
- Разчитам на теб да не го позволиш.
- О, не ме притискай! - Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно средство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.
Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.
- Готови, готови… сега!
Мейси рязко завъртя волана и лендроувърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.
Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.
- Завийте след нея! - извика той, когато ленд роувърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.
*
През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрънца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, присвила очи, за да ги предпази от вихъра.
Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.
- Не спирай да завиваш! - извика тя. - Не изоставай от него!
Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вихри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд роувъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.
Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиняваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.
Тя вдигна ножа…
*
Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на безсилие у Шабан.
- Къде са? - извика водачът на култа, притичвайки от едната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.
*
Лендроувърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виждаше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…
Тя скочи.
Затича към машината, блъсна се във въздушната възглавница - и заби ножа си в нея.
Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.
Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу плана на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се оттегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.
Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет километра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.
Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пластовете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се намираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.