Еди намери дистанционното и намали звука.
- Стига де, Куинс не е чак толкова зле. Вярно, че не е Манхатън, но поне се намира в Ню Йорк. - Той се опита да се пошегува: - Можеше да е по-зле; можеше да ни се наложи да се преместим в Ню Джърси.
Шегата не се получи.
- Никак не е смешно, Еди - изръмжа Нина. - Животът ми е пълна гадост. - Тя погледна към писмото, което лежеше на масата. - Тази сутрин получих поредния отказ, който мога да прибавя към останалите сто и седемнайсет. С кариерата ми е свършено: Далтън и останалите копелета се погрижиха за това. Направиха ме за смях! Всеки път, когато изляза навън, имам чувството, че хората ме гледат и си мислят: „Хей, това е оная луда кучка, дето реши, че е намерила Райската градина”. Никой не ме взима на сериозно.
- На кого му пука какво мислят хората? - изфуча Еди. - Не ги познаваш, повече едва ли ще ги видиш, какво ти пука? Днес някакъв смотаняк от Пето авеню се подигра на Грант, но това въобще не му развали деня. Или живота.
- Между мен и него има разлика, Еди - каза Нина. - Той е кинозвезда милионер. Аз съм… Аз съм едно нищо.
- Недей - рече твърдо Еди. - Не започвай пак. Ти не си “нищо” и го знаеш много добре. Освен това се погрижихме за президента Далтън. Съсипахме го. Трябваше да подаде оставка, вече нищо не може да ни направи.
- И без това направи достатъчно. - Последва продължителна въздишка, на лицето ѝ отново се изписа отчаяние. - Повече никога няма да работя като археоложка.
- Напротив, ще работиш.
- Няма, Еди.
- Мили Боже, нали аз трябваше да бъда песимистът тук! - Той отвори хладилника и видя празно място там, където би трябвало да има бутилка. - Купи ли мляко?
- Не, забравих.
- Какво? - Той затвори с трясък вратата. - Как така си забравила? Нали ти оставих бележка.
- Не съм излизала навън.
- Не си… - Той разпери ръце. - Има магазин зад ъгъла, но ти не можеш да си вдигнеш задника и да се разходиш дотам, защото трябва по цял ден да седиш тук, обзета от апатия, и да гледаш телевизия?
- Не ме е обзела апатия - отвърна Нина и в очите ѝ проблесна гняв. - Да не мислиш, че тази ситуация ми е приятна!
- Знам, че на мен не ми е приятна.
Тонът на гласа му не ѝ хареса.
- Какво би трябвало да означава това?
- Означава, че не искам да виждам жена си депресирана!
- И какво очакваш да направя? - отвърна тя и се изправи. - Отнеха ми всичко. - Тя махна с ръка към телевизора, където се появи поредната реклама на откриването на Великия сфинкс. - И сега разни търсачи на сензации ми натриват носа. Това не е истинска археология, това са циркаджийски номера! И аз не съм единствената, която мисли така. Роджър Хогарт се обади. Мислел да отиде в ООН и да каже на Морийн Ротшилд какво мисли, но е възпрепятстван, така че ме помоли аз да отида вместо него.
- А ти какво му каза?
- Казах “не”, разбира се.
- Какво? - Нина не за пръв път му се оплакваше от египетските разкопки и на него му беше писнало от тях. - По дяволите, Нина! Щом те дразни толкова много, защо не направиш нещо по въпроса?
- Какво например?
- Например да кажеш на Морийн Ротшилд, че от нея нищо не става! Спри да се самосъжаляваш и да ми се оплакваш всеки път, когато пуснат проклетата реклама. Оплачи се на нея! Имаш възможността, иди в ООН и кажи на тая стара чанта право в очите какво мислиш за цялата тази простотия!
- Добре - сопна му се Нина, с надеждата, че ще го накара да млъкне и ще ѝ се махне от главата. - Ще се обадя на Роджър и ще му кажа, че съм си променила мнението.
- Хубаво! Най-после! - Той се отпусна тежко на дивана до нея и пружините изскърцаха. След няколко мълчаливи секунди я погледна. - Извинявай, не исках да се ядосвам. Изобщо не обичам да те виждам такава.
- И аз мразя да се виждам такава - отвърна тя и се премести до него. - Просто…
- Разбирам. - Той я прегърна през раменете. - Но знаеш ли какво? Двамата сме добър екип. Все някак ще се справим.
- Щеше да ми е по-лесно, ако прекарваш повече време вкъщи. И без това нещата са зле, а на всичкото отгоре рядко прекарвам някоя вечер със съпруга си! Тук сме само аз и „От местопрестъплението: Маями”. - Тя махна с ръка към екрана на телевизора. - Виждам те толкова рядко, че вече започвам да изпитвам, ъ-ъ-ъ… привързаност към Дейвид Карузо.
- Какво? Добре, явно наистина трябва да прекарвам повече време у дома. - Той изпухтя и я шляпна по врата. - Виж, ще поговоря с Чарли. Може пък да има някои клиенти, които предпочитат нощем да си остават у дома.