Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.
Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на леглото и го отвори.
*
Халил изслуша доклада по интеркома.
- Намира се в една от каютите край десния борд - каза той на Шабан. - Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.
Шабан кимна.
- Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.
Хамди влезе в стаята.
- Ще имам нужда от повече място.
Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.
- Ето ти пространство. - Той се обърна към Кротала. - Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърнето - просто ми я доведи. - Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.
Водачът на култа взе микрофона на интеркома.
- Доктор Уайлд!
*
С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъоръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.
Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.
- Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!
Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.
- Здрасти, скъпа.
Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.
Колко дълго щяха да останат живи - той и тя - зависеше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…
- Забрави за мен - бързо продължи Еди. - Просто размажи проклетото гърне и… - Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.
- Донесете ми гърнето, доктор Уайлд - каза Шабан. - Веднага. - Интеркомът изпука и млъкна.
Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един страничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.
По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.
- О, по дяволите - каза той, докато се приближаваше към нея, - все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. - Той се ухили злобно, след което махна с револвера си към стълбата. - Размърдай се.
Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведоха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палуба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.
Там чакаше Шабан - както и Еди; един войник го пазеше до задната стена, близо до люка към страничния коридор.
- Нина! Ти… О, по дяволите! - каза той. Радостта при вида ѝ беше заменена от ужас, когато видя, че тя носи със себе си куфарчето с канопа. - Нали ти казах да разбиеш това нещо!
- Опитвам се да ти спася живота, Еди - каза тя. - Точно както ти ме спаси на кораба на Джак Мичъл. - Той я погледна объркано. - Когато се появи в трюма? - продължи тя, опитвайки се да говори завоалирано, за да не могат враговете ѝ да се досетят какво има предвид.
Явно беше твърде завоалирано. Еди продължаваше да я гледа недоумяващо. Шабан обаче я гледаше алчно.
- Оставете куфарчето, доктор Уайлд. - Той посочи металната маса. - Бъдете много внимателен, доктор Хамди.
Хамди пристъпи напред, изпълнен със самодоволство, и застана зад масата с лице към останалите, докато Нина сваляше куфарчето от гърба си.
- Не ми изглежда повредено - обяви той, когато тя го остави на масата.
- Дръпнете я назад - заповяда Шабан. Кротала я блъсна към стената. Тя забеляза Бъркли в оръжейната стая и впери поглед в него; той извърна глава смутен. - А сега отворете куфарчето.
Изключително внимателно Хамди отвори първо едната ключалка, после и другата. Публиката му се приближи към него. Нина погледна към Еди с надеждата да срещне погледа му и да му даде знак, но войникът ѝ пречеше.
Хамди хвана капака с театрален жест и го повдигна.
Чу се металическо изщракване. От куфарчето изскочи парче дунапрен, последвано от заоблено парче метал, което се завъртя на масата и спря до ръба ѝ.
Всички се ококориха, щом разпознаха метала: предпазител на ръчна граната. Парчето дунапрен го беше задържало на мястото му, когато Нина внимателно бе издърпала халката, преди да затвори куфарчето - а сега, след освобождаване на налягането, пружината се беше освободила.