Единствената ѝ възможност беше…
Тя се хвърли към парапета точно когато Кротала стреля отново. Куршумът му се заби в пода в мига, в който тя се претърколи под парапета и падна върху тясното мостче отдолу. Покрай нея изсвистя друг куршум; тя се дръпна назад в търсене на прикритие.
Кротала я изгуби от погледа си.
- Проклятие! - изсъска той и хукна към стълбите.
От другата страна Халил погледна надолу в зеещата дупка на мястото на разбитото витло. Той забеляза Еди, измъкна пистолета от кобура си…
Еди притисна метала по-силно към полиетиленовата връв. Усети я как поддава, найлонът се размекна, след което се скъса. Той скочи - и засече движението с периферното си зрение. Някой се целеше в него от горния етаж.
Инстинктите му заработиха. Той хвърли металното парче нагоре и побягна към кърмата, а викът отгоре му подсказа, че е улучил. Ако успееше да заобиколи надпалубното съоръжение преди Халил да се възстанови, щеше временно да е в безопасност…
Изстрели!
Куршумите отскочиха от палубата, отрязвайки пътя му за бягство. Той се хвърли на пода зад витлото в отчаян опит да намери прикритие. Но то бе твърде ниско, за да му свърши работа. Халил се прицели в полускритата фигура и натисна спусъка.
Куршумът полетя към Еди, но изведнъж смени курса си, всмукан от огромната перка. Еди надигна глава, усещайки могъщата смукателна сила на механизма. Докато се намираше край нея, Халил нямаше никакъв шанс да го улучи.
Генералът разбра това почти едновременно с него. Той скочи на главната палуба. Еди пропълзя встрани с намерението да побегне към другата страна на командната кула, но Халил вече се беше отправил натам с пистолет в ръка.
Еди се намираше в капан.
*
Като стенеше от болката в резултат на тежкото падане, Нина се изправи и видя, че се намира близо до люка, през който беше влязла в ховъркрафта. Някой го беше отключил и тежката врата лениво се поклащаше.
Тя провери дали коридорът е празен и влезе вътре. Спалнята на екипажа също беше празна; тя отиде до леглото, където беше скрила канопа, след като бе заредила гранатата в куфарчето. След като Еди се беше освободил, тя държеше в ръце всички козове - щом двамата се измъкнеха от ховъркрафта, тя щеше да унищожи съдържанието на канопа и да сложи край на всички надежди на Шабан да осъществи налудничавия си план.
Оставаше ѝ само да намери Еди.
*
Продължавайки да кара с пълна газ към каньона, Мейси се обърна назад към преследващия я ховъркарфт - и установи с изненада, че той вече не е зад нея. Беше завил настрани. Изглежда нещо здраво се беше объркало - над грамадната машина се издигаше пушек, а близо до кърмата се забелязваха пламъци.
Знаеше си - Нина и Еди. Този хаос беше тяхна работа.
Но нямаше никакви признаци, че са успели за слязат от движещия се гигант. Освен това, осъзна тя, ако ховъркрафтът продължи да се движи по настоящия си курс, той щеше да пропусне каньона и да продължи по равнината.
Към стръмните скали в далечината.
- О, по дяволите! - изпъшка Мейси.
*
Бъркли влезе със залитане в кабината на мостика и се взря ужасено в разкъсаните от шрапнели тела на пилотите.
- Господи! Какво се е случило тук?
- Няма значение - отвърна Шабан. - Трябва да намерим Уайлд - и канопа! - Той вече се беше досетил, че тя едва ли е заредила гранатата преди да се качи на борда - рискът от преждевременното падане на предпазителя докато се изкачваше по корпуса беше твърде голям. Което означаваше… - Сигурно го е скрила. Да вървим.
- Ъ-ъ-ъ…, аз… - Археологът не можеше да откъсне поглед от труповете. - Не се чувствам много добре.
Шабан го притисна към стената.
- Ако искаш да останеш жив, ще правиш каквото ти казвам - изръмжа той и го блъсна към стълбите.
*
Все още сгушен зад витлото, Еди надникна от палубата, търсейки път за бягство. Никакъв късмет. От люка, който се намираше под него, изригваха пламъците от горящото машинно отделение; горещината и токсичният пушек отрязваха достъпа до останалата част от ховъркрафта.
Халил побягна към него с насочен автомат. Само след няколко секунди щеше да попадне в обсега му. Еди нямаше голям избор от действия - но всяко едно беше по-добро от това просто да стои и да чака да го застрелят.
Той хукна към кърмата. Трите гигантски турбини се издигаха над него, перките им бръмчаха оглушително. Можеше да намери прикритие зад пилоните, подкрепящи гондо-лата на двигателя, или дори начин да влезе обратно в ховъркрафта и да потърси Нина…
Твърде късно. Халил бе достигнал витлото и се прицелваше…