Урва.
Ховъркрафтът се движеше към унищожението си.
Тя видя хора по палубата, но никой от тях не беше Еди или Нина.
- Хайде де! - каза тя, приближавайки още повече ленд роувъра до машината, - слизайте от това чудо!
*
Стиснала здраво канопа, Нина погледна в трюма и за свой огромен ужас установи, че пожарът се е разпространил и в него през вратата в дъното. В огромната зала имаше няколко мъже, които се опитваха да стоят далеч от пламъците, докато един от тях се занимаваше с панела за управление. Двете рампи се спуснаха, нахлулият вятър разнесе пушека от кърмата, но подхрани и пламъците.
Единият мъж изтича към задната част на трюма. Скокът от кърмата даваше по-големи шансове за оцеляване. Рампата беше по-тясна от трюма и бушуващите пламъци бяха започнали да се спускат по нея. Мъжът закри лицето си с ръце и побягна към късчето дневна светлина.
Моментът не беше подбран удачно. Пламъците нахлуха през люка и го подпалиха. Горящата фигура размаха ръце и изчезна в пясъчната буря.
Останалите мъже не бяха доволни от останалия им изход. Един смел - или глупав - войник хукна по рампата, опитвайки се да стигне до въздушната възглавница и да се спусне по нея. Реакцията на останалите показа, че опитът му не е бил успешен. Но изправени пред избора да скочат от ръба и да бъдат прегазени от голямата машина или да изгорят живи, те решиха да рискуват и един по един наскачаха от рампата.
След като и последният изчезна, Нина влезе в трюма и отиде до бъгито, за да огледа ремъците, с които беше завързано. Може би то щеше да е достатъчно бързо, за да мине по рампата, без да се подпали.
Тя чу нечии стъпки по стълбата. Нямаше време да се връща при люка. Пропълзя под бъгито и надникна. В трюма влизаха Шабан и Бъркли.
- Намери гърнето - заповяда Шабан, махвайки с ръка към каютите на кърмата.
- Но там има пожар - възрази Бъркли.
- Тогава гледай да го избегнеш! Провери булдозерите, виж да не се крие в някой от тях. Или под тях.
- А ти? - попита Бъркли, когато Шабан тръгна към бъгито.
- Това е изходът ни оттук. Хайде, търси!
Нина се напрегна, но за нейно голямо облекчение Бъркли отиде първо до единия багер. Тя се изтегли към задната част на машината, под която се криеше. Недалеч се виждаше друг отворен люк - ако успееше да стигне до него, без да я видят…
Огънят се разрастваше, маслото и разлятото гориво по пода веднага пламваха. Бъркли приключи огледа на първия булдозер и се прехвърли на другия.
Вратата се намираше на четири-пет метра от него. Тя се изви, за да погледне назад, и видя краката на Шабан, който освобождаваше ремъците на бъгито.
Той гледаше на другата страна. Ако тръгнеше веднага, можеше и да успее да стигне до вратата, стига Бъркли да не я забележеше.
Археологът се беше качил в кабината и стоеше с гръб към нея.
Сега беше моментът.
Тя се плъзна назад и се накани да побегне към вратата, когато Бъркли скочи от кабината и се обърна. Веднага я забеляза.
Погледите им се срещнаха. Нина замръзна. Само една дума от негова страна и водачът на култа щеше да бъде предупреден…
Но Бъркли не каза нищо. Само примига и лицето му придоби съсредоточено изражение. Той се обърна и се качи да претърси кабината на булдозера за втори път.
Нина му благодари мислено и се приготви да тича.
- Какво има? - извика Шабан. Нина и Бъркли едновременно потрепериха. Той беше забелязал моментната нерешителност на учения.
- Не съм сигурен - заекна Бъркли, но Шабан вече се приближаваше към позицията ѝ.
Тя скочи и вдигна канопа над главата си.
- Не мърдай! Ще го разбия!
Шабан спря и протегна ръце.
- Дайте ми го, доктор Уайлд.
- Няма да стане! - Тя отстъпи назад, поглеждайки през рамо към бушуващия пожар. - Какво ще кажете да ви опечем хляба, а?
- Не! - Той пристъпи към нея, разкъсван между желанието да си върне канопа и страха да не бъде унищожен. - Дайте ми го и ще ви подаря живота.
Нина продължи да отстъпва.
- Защо? За да го използвате и да убиете милиони хора? Няма начин. Всичко ще свърши тук, задник такъв!
Очите му се отместиха от нея към стената на трюма.
- Права сте. Ще свърши.
- Нина! - извика предупредително Бъркли, но беше твърде късно.
Кротала влетя през отворения люк и се хвърли върху Нина. Когато паднаха на пода, тя изпусна гърнето. Той едва успя да подпъхне ръка под него, за да му попречи да се разбие, но не можа да го задържи. Гърнето се търкулна към пламъците, но го спря една от халките на пода, която се използваше за завързването на товарите.