- Какво? Мамка му! - Започна да се оглежда трескаво. Пожарът на задната рампа се беше превърнал в огнен ад, а ако се опитаха да скочат от предната, ховъркрафтът щеше да ги размаже.
Нямаше никакъв изход…
Трясък на метал ги накара да се обърнат - и да видят как очукания ленд роувър се изкачва заднишком по предната рампа. Мейси беше спряла точно пред ховъркрафта, бе дръпнала ръчната спирачка и беше изчакала рампата да я загребе и да я погълне както кит поглъща лещанка. Джипът поднесе, когато тя скочи рязко върху спирачката, и се завъртя с предницата към тях.
Мейси се надигна, замаяна, но по стреснатата ѝ физиономия бързо се разля усмивка, щом забеляза Нина и Еди.
- Качвайте се! - извика тя! - По-бързо!
Те хукнаха към очукания джип.
- Лоугън! - извика Нина. - Размърдай си задника! - Бъркли изскочи от скривалището си и хукна към лендроувъра. Всички се натовариха в него.
Еди забеляза за пръв път урвата, към която се приближаваха. Разстоянието беше твърде малко, за да успее ленд роувърът да се отдалечи от ховъркрафта.
- Тръгвай към задната рампа! - изкрещя той.
- Тя гори! - възрази Бъркли.
- Тръгвай!
Мейси превключи на скорост и подкара джипа между двете редици тежко оборудване. Тя видя бушуващите пламъци.
- Господи!
- Минавай през тях! - изкрещя Еди. Кротала продължаваше да виси от греблото, но успя да се извърти достатъчно, за да достигне пистолета си. - Давай!
Когато джипът се насочи към него, Кротала се прицели в шофьора му…
Но показалецът му се парализира от страх. Толкова се беше вживял в опитите да си върне револвера, че не беше забелязал приближаващата се пропаст… до сега.
Той преодоля шока си и стреля, но беше закъснял. Куршумът прониза покрива на ленд роувъра над главата на Мейси. Джипът профуча край него.
Нина погледна назад.
- Няма да успеем! - Лендроувърът беше проектиран да бъде издръжлив, а не бърз.
- Ще успеем - каза Еди и я сграбчи здраво. Подминаха първия булдозер и когато Мейси сви към рампата, пред тях се разтанцуваха пламъците. - Но мисля, че трябва да се наведем!
Те се снижиха колкото можаха, а ленд роувърът се гмурна в огнения ад, пламъците алчно нахълтаха през счупените прозорци.
Стъпиха на рампата…
Ховъркрафтът стигна до урвата.
Когато въздушната му възглавница се озова над пропастта, силната въздушна струя запрати пясък и камъни надолу. Останал без опора, носът на ховъркрафта клюмна надолу, масивната машина се наклони силно напред и увисна над ръба на скалата. Огромните ѝ турбини продължаваха да я тикат напред и тя се залюля напред-назад като люлка, преди да се наклони до точката, откъдето няма връщане. Всичко, което се намираше в нея, се плъзна към носа ѝ…
Включително булдозерът, към който беше прикован Кротала.
Той изкрещя, когато машината се плъзна по пода на трюма, изскочи през отвора на рампата и полетя в пропастта заедно с него.
Трийсет тона стомана се разбиха на дъното на пропастта, последвани от над петстотин тона метал, когато ховъркрафтът се стовари отгоре. Той се взриви с разтърсваща земята сила и нагоре се издигна огромен облак с формата на гъба.
Който се устреми към ленд роувъра.
Джипът не беше успял да се засили достатъчно, за да успее да направи по-дълъг отскок от рампата, и беше спрял на ръба на пропастта със стърчащи от ръба задни колела. Предните му колела се завъртяха безпомощно и се повдигнаха над земята, когато задницата му се наклони надолу…
Макар и леко зашеметена от твърдото приземяване, Нина осъзна опасността и се хвърли към таблото.
Промяната в баланса беше достатъчна, за да наклони джипа напред, гумите му успяха да зацепят и да се изкатери по скалата с оглушителен рев на двигателя. Зад гърба им се издигна огнена топка, която подпали едната му гума. Джипът успя да измине около десетина метра, преди горящата гума да се взриви. Мейси рязко спря.
Прахът постепенно се уталожи. Те слязоха от колата, кашляйки. Разтрепераният Бъркли се обърна към Нина.
- Благодаря ти, че ме взе. И ти благодаря, че… се опитваш да ми помогнеш.
- Няма проблем - отвърна несигурно Нина.
Той изглеждаше облекчен и протегна ръка.
- Без лоши чувства?
За голяма изненада на Мейси и Еди тя я пое и я разтърси веднъж…
След което го удари в лицето. Той падна по задник и я погледна зашеметено.
- Всъщност със! Това беше, задето ме предаде, кучи сине! - Еди я хвана и я дръпна назад, преди да успее да замахне втори път.
- По дяволите! - извика Нина, досещайки се за нещо по-важно от Бъркли. - Гърнето е у него! Как ще го настигнем?
- Не можем - отвърна Еди. - Той ни изпревари доста. Освен това се обзалагам, че е извикал някой да го вземе с хеликоптер. В бъгито има сателитен телефон.