- Значи той печели? - попита ужасено Мейси. - И накрая ще му се размине?
- Не - отвърна Нина. - В никакъв случай. Няма да позволя това да се случи. - Тя се втренчи в отдалечаващия се египтянин замислена. - Трябва да се върнем в Абидос. - Еди и Мейси я погледнаха така, сякаш се канеха да направят саркастични коментари относно очебийността на плана ѝ. - Дори не си го помисляйте. Казах, че трябва да се свържем с властите. Това все още е необходимо.
- В такъв случай - Еди посочи пушещата задна гума на ленд роувъра - по-добре да я сменим. Тъй като пеша пътят е адски дълъг.
*
Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.
Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд роувър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха войници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.
Шестият мъж беше цивилен - доктор Исмаил Асад, генерален секретар на Висшия съвет за антики.
- Доктор Уайлд - кимна той, щом стигна до ленд роувъра.
- Доктор Асад - отвърна Нина. Тя погледна към пустинята, откъдето се бе появил хеликоптерът. - Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по телефона, преди да дойдете тук.
- Така е. Беше… невероятно. - Той поклати изумено глава. - А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?
- Много - отвърна Мейси. - По целия път надолу до гробницата на Озирис.
- Невероятно - повтори Асад. - Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет - кимна той към войниците, - за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна експедиция колкото се може по-скоро.
- Шабан няма да се върне там - предупреди го Еди. - Той взе онова, от което се нуждаеше.
- Да, канопа, за който ми споменахте - обърна се Асад към Нина. - Сериозно ли говорите? Вярвате, че Шабан ще го използва, за да създаде биологично оръжие?
- Той със сигурност го вярва - отвърна Нина. - Освен това разполага с ресурсите на Храма на Озирис - е, всъщност най-вероятно вече е прекръстен на Храма на Сет. От онова, което видях в Швейцария, съдя, че е напълно способен да го направи.
Асад се намръщи.
- Може би, но оръжията за масово поразяване не влизат в моята сфера на дейност. А без доказателство не мога да убедя властите да предприемат някакви действия срещу него.
- Но има нещо, което е във вашата сфера - каза Нина. - Зодиакът от Сфинкса. Сигурна съм, че той е при Шабан - Озир го изпрати обратно в Швейцария. Дори му беше избрал място в залата, където държи озирисовата си колекция.
- Ако зодиакът е при Шабан - рече замислено Асад, - това определено ще е достатъчно за предприемане на действие. Все пак той е египетски гражданин, а нашето правителство има много отрицателно отношение към крадците на археологически ценности.
Еди погледна войниците.
- Ще изпратите няколко от тях да го върнат обратно?
- Боя се, че не мога да коментирам мисиите на спецчастите извън страната - отвърна египтянинът с лека, но многозначителна усмивка.
- А ако междувременно успеете да намерите доказателство, че той произвежда биологични оръжия - обади се Нина, - тогава ще направите нещо по въпроса, нали?
- Със сигурност. Но първо ще ми трябва доказателство, че зодиакът е у него.
Нина погледна към Еди.
- Което означава, че трябва да се върнем обратно в щаба на Храма на Озирис.
- И как ще го направите? - попита Мейси. - Та ние го видяхме - мястото прилича на крепост. Защото всъщност е било крепост! Този път няма да ви пуснат вътре просто ей така.
- Може би не - рече замислено Еди, - но има един човек, когото биха пуснали…
29.
ШВЕЙЦАРИЯ
Мека светлина обливаше високите стени на замъка - последните лъчи на слънцето се скриваха зад високите алпийски върхове. Пирамидата във вътрешния двор придоби съвсем различен вид, когато неоновите светлини по ръбовете ѝ се включиха и наситеният лъч на върха на черната стъклена постройка се стрелна нагоре към Полярната звезда: намек за древните египетски богове.
Покрай езерото се появиха други светлини, които свиха по краткия път към замъка и спряха пред портите. Лъскав черен Мерцедес със затъмнени стъкла, почти толкова тъмни, колкото боята му. Но в отговор на запитването по интеркома не се показа шофьорът; вместо това стъклото на задния прозорец плавно се спусна, разкривайки единствения пътник на задната седалка.