- Здравейте - произнесе Грант Торн и блестящата му усмивка на филмова звезда проблесна към камерите. - Халид Озир ме покани да посетя Храма на Озирис. И ето че дойдох!
*
- Какво ви води тук, господин Торн? - попита Шабан с вяла усмивка, която едва успяваше да прикрие презрението и подозрителността му.
Грант се намести удобно на кожения диван в приемната на Озир.
- Дойдох в Швейцария, за да се срещна с някои от спонсорите на следващия ми филм - хората с пари трябва да се ухажват, нали? - ухили се той. - И тъй като съм тук, си помислих, че мога да приема поканата на господин Озир да гледаме заедно някои от неговите филми. Той тук ли е?
- Брат ми е… извън страната - отвърна Шабан.
- О-о-о, жалко! Кога ще се върне?
Шабан го изгледа с крива усмивка.
- Няма да е скоро. Но може би не сте дошли напразно. Тази вечер Храмът ще проведе специална церемония - можете да присъствате. Ако докажете вярата и лоялността си, ще бъдете възнаградени.
- Супер - рече Грант. - Но след като господин Озир не е тук, кой ще проведе церемонията?
- Аз. - Усмивката на Шабан се разшири и се изпълни със самодоволство.
Някой почука по вратата. Влезе едър мъж с посивяла коса: Лоренц, чието лице все още носеше белезите от борбата в Залата на летописите.
- Първият автобус пристигна.
Шабан кимна и се обърна към Грант.
- Трябва да се подготвя за церемонията. Изчакайте тук - някой ще дойде да ви вземе.
- Очаквам го с нетърпение - отвърна Грант, докато двамата мъже излизаха от стаята. Той изчака няколко секунди, след което извади от джоба си телефон, който беше на линия. - Чухте ли го?
*
- Да - отвърна Нина.
На няколко километра нагоре в долината бяха паркирани два джипа мицубиши шогун и един микробус. Задницата му беше достатъчно голяма, за да побере зодиака, но в момента служеше като импровизиран команден център за отряда от десетимата командоси от специалните части на Висшия съвет за антики.
- Каква е тази церемония? - попита Асад, който ръководеше отряда. Нина само сви рамене, Мейси също не можеше да му помогне. Мъжът се намръщи и се обърна към един от хората си. - Той спомена някакъв автобус. Провери дали нещо се приближава към замъка.
Облеченият в черно войник кимна и скочи от микробуса.
- Нашите спецчасти са оборудвани само за внезапни акции. Ако се окаже, че вътре има повече хора, отколкото очакваме…
- Какво искате да направя? - попита Грант. - Онзи зодиак се намира в една стая, която е пълна с египетски неща - видях го, докато идвах насам.
Асад поклати глава.
- Не можем да направим нищо, докато не получим визуално доказателство, че зодиака е при Шабан. Министърът се изрази съвсем ясно - от дипломатическа гледна точка тази операция е достатъчно рискована.
- Трябваше да дадем фотоапарат на Грант - рече Мейси.
- Мисля, че това щеше да е доста подозрително - възрази Нина. - Грант, за сега е най-добре да не правиш нищо. Не прекъсвай линията; ако се появят някакви проблеми, ще те уведомим, за да можеш да се измъкнеш оттам.
- Да избягам от замъка? Хей, това вече съм го правил в „Екстремни обстоятелства” - отвърна невъзмутимо Грант.
- Добре, но тук няма да имаш втори дубъл, така че внимавай.
- Добре - отвърна Грант и прибра телефона в джоба си.
Войникът се върна в микробуса.
- Току-що пристигна един автобус - спускат моста, за да влезе - каза той на Асад. - Проверих пътя покрай езерото и видях да идват още.
- Тази церемония се очертава като доста голяма - обади се загрижено Нина. - Какво ще правим?
Асад се намръщи и се замисли.
- Дойдохме, за да проверим дали зодиакът наистина е в ръцете на Шабан. Нека първо се доберем до доказателството.
Нина кимна.
- Еди?
Мерцедесът на Грант беше паркиран до пирамидата, близо до стената, ограждаща двора. Когато един от служителите на Храма отведе Грант при Шабан, шофьорът му остана в колата със затъмнени стъкла.
Този шофьор беше Еди Чейс.
- Тук съм - обади се той по малкия микрофон, свързан със слушалки, напомнящи блутут - с малка камера отстрани. - Какво е положението?
Нина му предаде каквото ѝ беше казал Грант. Еди погледна към портата на замъка и видя, че двете половини на моста се спускат. Когато се срещнаха се чу глух тропот и дрънчене на вериги, след което оттам премина бавно един автобус. Съдейки по лицата, които надничаха през прозорците, той беше претъпкан до максимум. Автобусът спря в другия край на паркинга.
- Боже - рече Нина, наблюдавайки на екрана пътниците, които се изсипаха в двора. - Много са - а идват още автобуси. Как ще успееш да се вмъкнеш вътре при толкова народ наоколо?