- Фасулска работа - отвърна Еди. Той беше наблюдавал пазачите, които патрулираха по кулите - вниманието им беше фокусирано върху тълпата, която се изсипваше от автобуса. Прехвърли се на пасажерската седалка, отвори внимателно вратата и се измъкна навън. Умишлено беше паркирал мерцедеса зад един голям джип; сега просто се шмугна в сенките и остана неподвижен, докато не се убеди, че никой не го е забелязал да излиза. Удовлетворен, той се придвижи напред, докато пред очите му не се разкри целият двор.
Пред него се намираше черната пирамида, от лявата ѝ страна беше спрял автобусът. Вдясно имаше малка декоративна градина - би могъл да използва храстите и дърветата като прикритие, за да достигне до страничния вход на централната сграда. - Добре, мисля, че мога да вляза, без да ме забележат. На кой етаж се намира зодиакът?
- На третия - отвърна Нина.
- Американският трети или британския трети етаж?
Той се усмихна, когато чу леката ѝ въздишка; различията в терминологията бяха сигурен начин да я подразни.
- Американският, разбира се.
- Значи говорим за втория етаж. Добре. - Той притича до близката кола и се скри зад нея, оглеждайки бойниците, двора…
Изведнъж замръзна на място.
Шабан.
Водачът на култа се появи на входа на централната сграда и се отправи към пирамидата в компанията на трима мъже. Еди разпозна двама от тях: Брома и Лоренц очевидно бяха заели мястото на Кротала като лични бодигардове на Шабан. Третият, който носеше цилиндричен метален контейнер, не му беше познат.
Нина, обаче, го познаваше.
- Еди, виж мъжа с очилата, той е един от учените, които видях в лабораторията.
Еди беше по-заинтригуван от предмета, който носеше мъжът. Върху неръждаемата стомана беше отпечатан някакъв символ. Той присви очи, опитвайки се да го разгадае, докато четиримата мъже се приближаваха към пирамидата.
Изгуби ги от поглед, когато се скриха зад светещия ѝ ъгъл. Но той вече беше видял каквото го интересуваше. Беше разпознал символа: същия, който беше виждал много пъти по време на обучението си в SAS.
Три чифта извити рога, подредени в кръг. Биологична опасност. Цилиндърът представляваше херметичен резервоар.
За биологични агенти.
Той потисна неволното си потръпване. Съдържанието на резервоара не представляваше непосредствена опасност: ако случаят беше такъв, Шабан и последователите му щяха да носят защитни костюми. Но предвид онова, което египтянинът беше казал в гробницата, то имаше потенциала за нанасяне на огромна вреда; - а доколкото Еди беше наясно, четиримата мъже вече се бяха имунизирали срещу нея.
Четири години по-рано той беше спрял една биологична атака. Сега трябваше да спре друга.
- Ъ-ъ-ъ…, Еди, къде отиваш? - попита Нина, когато той се върна обратно зад джипа.
- Ще взривя лабораторията. На върха на пирамидата се намираше, нали?
- Това… Не сме дошли за това, господин Чейс! - заекна Асад. - Основната ни задача е да намерим зодиака.
- Моят приоритет е да се погрижа един психопат, който се мисли за египетски бог, да не започне да разпространява спори-убийци по света. - Еди проследи култистите, които се отправиха към входа, през който току-що беше влязъл Шабан. Той се зачуди защо не използват най-близката врата на пирамидата, която се намираше срещу подвижния мост, но реши, че няма значение. Онова, което имаше значение беше, че те му осигуряваха начин да влезе вътре.
Асад и Нина продължиха да протестират, но той не им обърна внимание и се вгледа в новопристигналите култисти. За разлика от различните по възраст и пол посетители на сбирките в Ню Йорк и Париж, тук преобладаваха младите мъже, макар и от различни националности. Това ли бяха личните последователи на Шабан от цял свят?
Еди се наведе и притича към колата, която се намираше най-близко до пирамидата, след което хвана микрофона си.
- Така, ще трябва да сваля системата. Не мога да нахълтам вътре с камера на главата.
- Еди, недей! - каза Нина, но той вече беше свалил всичко и го беше напъхал в джоба на якето си.
Тълпата, която наброяваше около петдесетина души, премина покрай него, предвождана от охранители със зелени сака. Всички говореха: тонът беше възбуден, изпълнен с очакване, но Еди като че ли долавяше и тайно злорадство. Каквото и да представляваше тази церемония, тук вече се усещаше атмосферата на победно шествие.
Той хвърли поглед към бойниците, после към пазачите отзад, изчака полезрението им да бъде отчасти закрито от тълпата - после се изправи и спокойно се присъедини към групата, сякаш току-що беше слязъл от колата.