Напрегна се, готов да се сбие или да побегне. Тъй като вече се намираше във вътрешността на замъка, той се съмняваше, че култистите ще се усъмнят в правото му да бъде там, но съпровождащите ги горили можеха да решат, че не му е там мястото…
Никой не вдигна тревога. Младите мъже го изгледаха с любопитство, но продължиха разговорите си. Успокоен, но все още нащрек, Еди пое с групата към пирамидата.
Нямаше следа от Шабан или мъжете, които го бяха придружавали, но във фоайето се виждаше още охрана.
- Всички да чакат тук. Храмът ще отвори скоро - извика един от пазачите, докато фоайето се пълнеше все повече. Друг от охраната повтори предупреждението на френски, след това на арабски. Еди стоеше в края, оглеждайки изходите. В единия ъгъл се издигаше стъклен асансьор, имаше две големи стъклени врати, които най-вероятно водеха към храма, с по две по-малки врати от всяка страна. Едва ли асансьорът беше единственият начин да се стигне до горните етажи - не можеше наблизо да няма и стълбище.
Няколко минути по-късно влезе още една група култисти. После още една. Фоайето бързо се напълни до пръсване. Еди застана до една от страничните врати, докато групата, с която беше влязъл, се придвижи напред, за да направи място за новодошлите. Наблизо стоеше един пазач, но на Еди му стигаше мъжът да се разсее за миг…
Което стана, когато вратите на храма се отвориха. Всички инстинктивно се обърнаха натам - и Еди се измъкна незабелязано през страничната врата.
Както се беше надявал, тя водеше към стълбище със странна ешерова форма, наложена от полегатите стени на пирамидата. Тръгна нагоре по нея и отново включи микрофона.
- Еди! - извика Нина, когато на екрана на монитора се появи нещо различно от дънките на съпруга ѝ. - Време беше! Какво става?
- Съдейки по всичко, Шабан събира вярващите.
- Да, видяхме - три претъпкани автобуса. Имах предвид какво става с теб? Къде отиваш, по дяволите?
- Нали ти казах - отивам да взривя лабораторията.
- С какво? Нямаш никакви експлозиви - нямаш дори оръжие!
- Мисля, че ще се справя.
Единият от войниците, който стоеше до Асад, примига при равнодушния тон на Еди.
- Какво има? - попита Асад.
Войникът отиде до един от куфарите с оборудване, наблъскани в микробуса и изруга на арабски.
- Господине, липсват два пакета С-4.
- С-4 ли? - попита Мейси, като видя как Асад зяпва изненадано.
- Експлозиви - обясни Нина. Мейси се дръпна по-далеч от куфарчето.
- Да, взех ги назаем, докато се подготвяхте - обяви Еди така спокойно, сякаш беше взел просто някакъв молив без да пита.
- Чейс! - извика Асад. - Веднага излизай оттам! Не можеш да използваш експлозиви вътре - това ще бъде дипломатическа катастрофа!
- Защо тогава сте ги донесли? - попита Нина в защита на Еди, макар самата тя да споделяше чувствата на египтянина.
Асад я погледна смутено.
- Ами… ако се случи нещо непредвидено.
- Смятайте, че се е случило - каза Еди. - Дипломацията ще е последното нещо, за което да се притесняваме, ако Шабан е превърнал онзи боклук в биооръжие. Ако го унищожа сега, проблемът е решен. Така че се качвам горе, залагам три заряда, грабвам Грант и взривявам къщата, преди въобще някой да се усети, че съм бил тук…
На екрана се видя как той стига до площадката на горния етаж с офиси, пред него се отваря една врата и един пазач го зяпва изненадано.
*
- Или пък не - рече Еди, докато двамата с пазача се гледаха един друг.
Мъжът се отърси от шока и се опита да го сграбчи, но Еди го удари с юмрук в гърлото и онзи залитна назад. После се хвърли с протегнати ръце към очите на англичанина, но Еди отметна назад глава и срита култиста в чатала, след което го удари в лицето толкова силно, че главата на мъжа се блъсна във вратата. Пазачът се свлече на пода в безсъзнание.
Еди го завлече зад вратата. Осветлението беше слабо, през стъклените стени проблясваше по някой скрийнсейвър. Служителите на “Озирис инвестмънт груп” и Храма на Озирис или бяха приключили работния си ден, или бяха слезли в храма.
- Еди? Добре ли си? - попита Нина.
- Да, страхотно. - Той издърпа припадналия встрани и го претърси. Пазачът имаше неговата фигура, беше само малко по-висок…
*
- Нина наясно ли е за тази твоя страна, Еди? - попита го Мейси, когато камерата на Еди показа как той сваля сакото и панталоните на пазача.
- Веселячка - отвърна той. Картината рязко се смени, камерата показа тавана.
- Какво правиш? - попита Нина.
- Не ща да плаша Мейси с онова, което крия в гащите си.
Мейси вече беше свикнала с намеците му и само завъртя очи с въздишка. Нина се усмихна.