- Аз съм Сет! - повтори Шабан. - Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!
Той замахна с ножа.
От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Шабан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притихна. Еди гледаше ужасен.
Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.
- Аз съм сеячът на смърт! - изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. - Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!
*
- Исусе Христе! - ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант. Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.
- Той ги убива! - Тя се обърна към Асад. - Изпратете хората си!
По лицето на египтянина се стичаше пот.
- Аз… нямам такава власт - отвърна отчаяно той. - Трябва… трябва да се обадя на министъра.
- Няма време! Трябва да … о, по дяволите! - Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.
*
- Грант Торн! - каза водачът на култа и името отекна в храма. - Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?
- Аз… тук съм - изграчи Грант с пресъхнала уста.
- Добре. - Шабан се усмихна злобно. - Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но - усмивката му помръкна - той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.
- Ами… разбира се! - Грант се прокашля. - Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!
- Голите думи не са достатъчно доказателство - рече Шабан. - Елате при мен.
Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана - навсякъде, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.
- Очаква ви велика чест, господин Торн - каза Шабан, пристъпвайки към него. Все още държеше ножа, от който капеше кръв; Грант отстъпи назад. - Видяхте каква е съдбата на онези, които не се подчиниха на волята ми. Сега… - Той погледна към Еди и садистичната усмивка се върна на лицето му. - Сега ще видите каква съдба чака враговете на Сет.
- Свирка от някой супермодел? - извика Еди, което му донесе силен удар по главата.
Шабан изсумтя.
- Този човек - каза той и го посочи, - се изправи срещу нас. Опита се да ни унищожи. Опита се да ви лиши от вечния живот! - Тълпата изрева. - За това има само едно наказание - смърт! - Той се обърна към Грант и вдигна ножа пред лицето на актьора. - А вие, господин Торн, ще докажете верността си към Храма на Сет, като го убиете!
Грант помръдна безмълвно с устни, преди гласът му най-накрая да се появи.
- О, не, аз, ох… това наистина е прекалена чест от ваша страна
- Настоявам - каза Шабан с леден глас. Той подритна един от труповете с крак. - Знаете какво се случва с онези, които не се подчиняват на волята на Сет.
Той тикна ножа в омекналите ръце на актьора и бързо отстъпи назад, след което махна на пазачите, които държаха Еди.
- Доведете го до олтара!
*
- Те ще убият Еди! - извика Нина на Асад. - Направете нещо! - Египтянинът се колебаеше между желанието си да действа и ограничението на заповедите му. - Мамка му! - Раздразнена, ядосана и уплашена тя хукна към вратите на микробуса и погледна към замъка.
Мостът все още беше спуснат.
Когато скочи на земята, Мейси извика след нея, но тя не ѝ обърна внимание и затича към най-близкото мицубиши. Големият джип беше напълно оборудван за оф роуд, с големи гуми, повдигнато окачване, лебедка и булбар пред радиатора. И двете предни врати бяха отворени, а на предната седалка се беше облегнал един от командосите и пушеше цигара в очакване на заповед за действие.
Нина му я даде по най-неочаквания начин.
- Хей!
Той я погледна и тя го удари, блъсвайки главата му във вратата. Той беше повече стреснат, отколкото наранен, но объркването му бе достатъчно, за да позволи на Нина да го отблъсне от колата. Останалите войници реагираха изненадано.
Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.
Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.
- Почакай!
- Слизай, Мейси! - извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.
- Идвам с теб!