Примига, за да прочисти лютивите сълзи от очите си…
В мъглата имаше две сенки.
- Мейси!
Но беше твърде късно.
Другата фигура се оказа Шабан. Той сграбчи Мейси, притисна пистолет към главата ѝ и я придърпа пред себе си като човешки щит, но после осъзна, че противникът му не е въоръжен…
Нина бутна Грант зад останалата статуя, а Еди се хвърли на пода, опитвайки се да се скрие в облака сълзотворен газ. Над главата му профуча куршум.
След като го изгуби от погледа си, Шабан стреля два пъти по Нина и Грант, откъртвайки парчета от статуята. После отново заби дулото на пистолета в главата на Мейси и тя изпищя.
- Лоренц! - изкрещя той. - Вземи контейнера!
Нина се престраши да надникне и видя стоманения контейнер да лежи на пода в другия край на подиума. Лоренц го вдигна и се обърна към Шабан за нови заповеди.
- Качвай се в хеликоптера! - извика египтянинът, докато се изтегляше назад, повлякъл съпротивляващата се Мейси със себе си.
Еди изскочи от мъглата и се прикри зад статуята, която се намираше най-близко до Шабан и лакея му. Шабан отново стреля, куршумът издрънча в хромираната статуя.
- Ако тръгнеш след мен, ще я убия! - предупреди той, когато стигна до страничния изход. Лоренц отвори вратата и двамата се измъкнаха навън.
Еди се разкашля.
- Господи! - разтърка той очите си. - Доста са променили формулата на това нещо от последния път, когато го дишах!
Нина се приближи бързо до него, следвана от Грант.
- Какво ще правим сега?
- Като за начало ще го отведеш на безопасно място - каза Еди и кимна към актьора. - След това ще спуснеш моста, за да могат Асад и хората му да влязат.
- А ти?
- Аз отивам да прибера Мейси. - Вятърът беше разсеял газа достатъчно, за да забележи нещо на пода: пистолет, изпуснат от някой от пазачите. Той го взе и за огромна изненада на Нина ѝ го подаде. - Стреляй по всичко зелено.
- Защо не го вземеш ти? - попита тя.
- Защото на портала все още може да има пазачи.
- Няма да ходя при портала, идвам с теб!
- Не, трябва да се погрижиш за Грант!
Грант го погледна обидено.
- Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!
- Някога стрелял ли си с истински пистолет? - попита Еди.
- Да.
- По човек?
- Не. - Той повдигна вежди. - Чакай малко, тя да не би да е стреляла?
- Твърде често - отвърна Нина. - Еди, ти…
- Сега не му е времето да спорим - сряза я Еди и хукна след Шабан. - Просто свали моста! - Той стигна до изхода и се обърна назад. - О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!
- Пак заповядай - отвърна Нина с усмивка. После се обърна към Грант. - Хайде да вървим. - Те излязоха тичешком през вратата.
- Наистина ли си стреляла по хора?
- Боя се, че да. Веднъж пронизах с меч един мъж.
- Господи. - Те влязоха в малкото фоайе, чийто под беше покрит с начупени стъкла, резултат от нахлуването на мицубишито. През дупката на стената се виждаше моста, все още вдигнат. - Някой проявявал ли е интерес към историята ти? От нея ще се получи страхотен филм!
- Да, но мен кой ще ме играе? - Нина надникна навън. Не се виждаше никой. - Хайде да те изкараме оттук - после тръгвам след съпруга си!
*
Страничният изход водеше към коридор, който минаваше по източната основа на пирамидата. Еди хукна към фоайето, през което беше влязъл в сградата.
Нямаше следа от Шабан, Лоренц или Мейси. Нито от който и да било друг. Последователите на Шабан бяха в храма, затворени в капан.
Той прекоси фоайето. Външните врати се отвориха, щом се приближи до тях, и до ушите му достигна боботенето на хеликоптер. Той достигаше скоростта, нужна за излитане. Щом се озовяха във въздуха, Мейси щеше да се превърне в излишен товар.
Един бърз поглед през вратата му разкри, че хеликоптерът, лъскав Юрокоптер ЕС 130 за шестима пътници, се намира на хеликоптерната площадка в ъгъла на двора. Лоренц седеше на предната пътническа седалка зад пилота, Шабан и Мейси бяха зад тях. Леко проблясване на метал подсказа на Еди, че Лоренц има пистолет; вратата му беше широко отворена, за да може да застреля всеки, който се приближи.
Трябваше да заобиколи откъм страната на пилота, за да блокира прицела му. Ако бягаше достатъчно бързо, щеше да ги стигне преди хеликоптерът да е излетял - стига Лоренц да не беше изключително точен стрелец.
Той си пое дълбоко дъх… и се затича.
*
Нина и Грант стигнаха до кабината на оператора на моста. Контролното табло за управлението му със сигурност се намираше вътре.
Нина отвори вратата и чу изстрели от другия край на двора. Инстинктивно се обърна назад. Еди…
Някой се размърда в кабината. Нина се обърна и видя пазача, който вадеше пистолет. Тя отскочи назад и се сблъска с вървящия след нея Грант. Той се дръпна встрани, но тя се спъна и падна по гръб. Пистолетът излетя от ръката ѝ.