- За мен?
- Да, от една от стажантките… - Тя порови из малката купчина хартийки. - Ето - Мейси Шариф. Обади се вчера, искаше номера ви. Не ѝ го дадох, разбира се, но ѝ обещах, че ще ви уведомя за обаждането ѝ. Опитах се да се свържа с вас на домашния ви телефон, но се оказа, че е закрит.
- Преместихме се в друг апартамент - отвърна сухо Нина, докато Лола ѝ подаваше листчето. - Какво искаше тя?
- Не ми каза. Всъщност всичко ми се струва много странно - доста хора искаха да говорят с нея. Тя беше на разкопките на доктор Бъркли, но внезапно си тръгна. Никой не ми обясни защо, но според мен си има проблеми с египетската полиция. Трудно ми е да си го представя - изглежда толкова симпатична, но знае ли човек?
- Предполагам, че откакто съм си тръгнала, АСН наема хора от кол и въже - мрачно се пошегува Нина. Тя погледна бележката с любопитство - краткото съобщение беше написано със закръгления почерк на Лола, а след него беше добавен телефонен номер. Нина сгъна листчето и го прибра.
- Къде живеете сега? - попита Лола.
Лицето на Нина се сгърчи.
- В Блисвил. Единственото място, което можем да си позволим, и което все пак е в рамките на града и не представлява бойно поле.
- О! - възкликна съчувствено Лола. - Ами там е… удобно, заради магистралата.
- Да. И гробището.
Двете се усмихнаха, след което Лола попита колебливо:
- Доктор Уайлд?
- Наричай ме Нина, моля те. Какво има?
- Не искам да прозвучи нахално, но ми се струва, че животът ви не е особено весел напоследък.
- Защо си мислиш така? - Двете отново се усмихнаха.
- Работата е там - каза Лола, - че за утре си взех почивен ден, с един приятел планирахме да посетим една нова изложба, а после да отидем на вечеря. Само че му изникна внезапен ангажимент, така че… питам се дали няма да поискате да дойдете с мен?
Нина понечи да откаже поканата, но се сети, че я очаква единствено поредната вечер в компанията на Дейвид Карузо.
- Къде се намира галерията? - попита тя.
- В Сохо. А ресторантът е в Малката Италия. Хубаво местенце, един приятел на братовчед ми го държи.
- Не знаех, че се интересуваш от изкуство.
Лола се изчерви леко.
- От скулптури. Това ми е нещо като хоби: правя малки птички, цветчета и други неща от метал и жици. Не съм много добра, но реших, че в галерията мога да открия някои идеи.
Нина обмисли предложението и реши: какво толкова, по дяволите. Това щеше да я поразсее за няколко часа.
- Добре, защо не?
- Страхотно! Сега ще ви запиша адреса.
Тя потърси тефтерчето си, но Нина ѝ подаде листчето, на което беше записано съобщението на Мейси.
- Напиши го тук. Спаси едно дърво.
- Благодаря. В три часа?
- В два, ако си съгласна. Колкото по-малко време стоя в апартамента, толкова по-добре!
Вратата на коридора се отвори. Нина се обърна и видя как Морийн Ротшилд излиза и замръзва при вида на Нина в приемната. След миг професорката се отправи към нея с крива, изкуствена усмивка на лицето.
- Нина.
Нина кимна в отговор на по-възрастната жена.
- Морийн.
- Не очаквах да те видя отново тук. Какво искаш?
- Всъщност искам да говоря с теб.
Родшилд присви очи зад очилата си.
- Много съм заета, Нина. Всъщност сега имам среща с Роджър Хогарт. Сигурно го помниш.
- О, да. Всъщност той ме помоли да го представлявам. Възпрепятстван е.
- А-а-а. Надявам се да не е нещо сериозно. - Лицето ѝ не изразяваше никакво съчувствие.
- Не е, но няколко дни няма да може да ходи. Затова ме помоли аз да говоря с теб вместо него.
Нина знаеше, че Ротшилд умира от желание да ѝ откаже, но Хогарт беше уважаван член на академичната общност и имаше добри връзки. Ако откажеше среща на заместника му, той можеше да го приеме като обида… или признак, че тя се страхува да защити позицията си.
- Предполагам - каза най-накрая тя с огромна неохота, - че мога да отделя няколко минути. Като услуга за Роджър. - Тя се обърна и тръгна по коридора, а Нина се усмихна на Лола, преди да я последва към кабинета ѝ.
Който някога беше неин. Изгледът към Манхатън беше болезнено познат, но всичко останало беше променено. Усещането за отчуждение се завърна с пълна сила. Ротшилд седна зад голямото бюро и нетърпеливо махна с ръка на Нина да седне на стола срещу нея.
- Е? За какво иска да говори с мен Роджър?
- Всъщност за това. - На бюрото лежеше една лъскава брошура, рекламираща „Телевизионното събитие на десетилетието на живо”. На корицата се кипреше Сфинксът от Гиза. Нина я взе. - Имам чувството, че всеки път, щом включа телевизора, виждам реклама за това. Любопитна съм откога АСН се занимава с телевизионни реклами и подпомагане на смахнати култове.