Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше намерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.
- Искаш ли да добавиш нещо, Еди?
- Не си падам много по речите - отвърна той, свивайки рамене. - Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! - Публиката се разсмя.
- Бих искал да добавя нещо - каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. - В знак на признателността ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.
Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба човешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и преди - в гробницата на Озирис.
- С леко неудобство, предвид поста, който заемам - пошегува се Асад, - искам да призная, че досега не сме успели да я идентифицираме; тя не прилича на никой от останалите артефакти в гробницата на Озирис, или на който и да е друг, всъщност. Може би АСН ще имат по-голям успех в това. - Той подаде кутията на смаяната Нина, а публиката отново изръкопляска.
- О, забравихте ли, че аз вече не работя в АСН? - промълви тя.
- Но те… О!
Посланикът осъзна, че сънародникът му е направил гаф и бързо взе микрофона, за да благодари на всички присъстващи, оставяйки Нина да се пита какво е искал да каже Асад. Единият от висшите представители на ООН, англичанин на име Себастиян Пенроуз, с когото Нина се беше срещала по време на учредяването на АСН, стана от мястото си и махна на нея и на Еди да се приближат.
- Добре, какво става тук? - попита Нина с подозрение.
- Боя се, че човекът леко избърза - отвърна Пенроуз. Той даде знак на един от служителите на АСН, който взе кутията. - Смятахме да го обсъдим с вас след приключването на церемонията.
- Какво да обсъдите? - попита Еди.
- Завръщането ви в АСН.
- Какво? - попита саркастично Нина. - След като ни уволнихте?
- Технически вие сте само отстранена, обект на официално разследване - отвърна бързо Пенроуз. - Аз съм повече от уверен, че окончателните резултати ще доведат до възстановяването ви на поста с пълна заплата за времето, докато сте били отстранена, както и компенсационен пакет.
- Да, точно така. Направо мога да си представя как Морийн Ротшилд се съгласява с това…
- Професор Ротшилд вече не работи в АСН - каза Пенроуз.
Нина го погледна изненадана.
- Защо не?
- Тя напусна вчера. Отчасти заради криминалните обвинения, които египтяните повдигнаха срещу доктор Бъркли - след показанията ви те много вероятно ще бъдат свалени, но след като всички останали конспиратори са мъртви, все някой трябва да бъде изкупителна жертва. И тъй като професор Ротшилд лично го избра да води разкопките в Гиза, това може да се смята за признак на лоша преценка. Който се отрази и върху останалите ѝ решения - като вашето отстраняване, например.
- А каква е другата част? - попита Еди.
- Другата част е, че вие, доктор Уайлд, сте ѝ изпратили имейл, в който описвате как ще бъде извършен обирът в Залата на летописите много преди това да се случи - а тя го е пренебрегнала. Всъщност го е изтрила, но се оказа, че някой има копие.
- Напомнете ми да изпратя благодарствен подарък на Лола - каза Нина. - Значи ме искате обратно. А Еди?
- Господин Чейс също ще бъде възстановен на работа, разбира се. Освен това има още един въпрос: след като професор Ротшилд напусна, АСН остана без директор. Вие имате опит като изпълняващ длъжността…
Еди я смушка.
- Хей, не е зле. Те не само искат да се върнеш - смятат и да те повишат!
- Но всъщност искаме ли да се върнем? - попита го тя, макар погледът ѝ да подсказваше отговора. Той се ухили.
- Предложението ми остава - рече Пенроуз. Той подаде на Нина визитната си картичка. - Поне за известно време. Обадете ми се, когато вземете решение. - Той се ръкува с тях и си тръгна, следван от служителя с кутията.