- АСН не подпомага никого, Нина. - Гласът на Ротшилд натежа от високомерие. - Привличането на организации като „Храмът на Озирис” намалява оперативните ни разходи, а нашият дял от рекламните приходи ще помогне при финансирането на безброй други проекти и ще издигне имиджа на АСН пред света. Става въпрос за печеливша ситуация и добър бизнес, чисто и просто.
- Странно, не знаех, че АСН е бизнес. - Нина отвори брошурата и видя снимка на Лоугън Бъркли, заел героична поза пред пирамидите. - Ти ли го постави начело на разкопките?
- Лоугън беше най-добрият кандидат за тази работа.
- Лоугън е съвършен егоист. Защо не избра Кал Ахмет или Уилям Шофийлд? И двамата имат много по-голям опит.
- Ако искаш да знаеш, те присъстваха в списъка с резервите - отвърна студено Ротшилд. - Но Лоугън беше мой личен избор. Презентацията му ме впечатли най-много.
Искаш да кажеш, че най-много ти се мазнеше, помисли си Нина, но премълча.
- А той прие ли идеята за тоталното опорочаване на принципите на археологията? Това също ли беше част от презентацията му?
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид избързването и пренебрегването на научните практики, за да може телевизията да се сдобие с по-висок рейтинг.
- Ти си последният човек, който може да ми говори за „пренебрегване на научните практики”, Нина - сопна ѝ се Ротшилд. - Тоталното ти незачитане на правилата беше ос-новната причина да те уволня, забрави ли?
- Не става въпрос за мен. - Нина едва сдържаше гнева си. - А за това, че АСН се продава! Тя беше създадена да защитава тези открития, не да ги експлоатира!
- А, сега разбирам, защо си дошла. - Тънките устни на Ротшилд се разтегнаха в презрителна усмивка. - Това е някакъв отчаян опит да се реабилитираш пред себе си, нали? Искаш да удариш с юмруци по стените на храма на своите потисници, за да убедиш себе си, че си права, а всички останали грешат? - Тя се изправи и се облегна на бюрото, навеждайки се напред. - Откажи се! Независимо какво си мислиш, ти не си незаменимото сърце на АСН - организацията работи перфектно и без теб. Всъщност дори по-добре. Знаеш ли колко наши служители са загинали, откакто те няма? Нито един!
Нина си пое рязко дъх.
- Това беше много подло, Морийн - каза тя през зъби.
За миг изражението на Ротшилд показа, че дори тя е осъзнала, че е прекалила. Но този миг отмина бързо.
- Ти каза, Нина, че си дошла и смяташ да се задържиш тук. Според мен за всички е най-добре да си идеш. А най-добре ще е повече да не се връщаш.
Нина се изправи и сви юмруци, за да не види Ротшилд треперенето на ръцете ѝ.
- Онова, което правиш в Египет, е обида за професията и ти го знаеш много добре.
- И двете знаем коя е истинската обида за професията - възрази Ротшилд. Нина я погледна с омраза, отвори вратата и излетя от офиса. Отдясно на сградата на ООН имаше малък парк; Нина профуча край него, а двайсет минути по-късно гневът продължаваше да бушува в гърдите ѝ. Изпитваше някакво перверзно удоволствие от него - знаеше, че щом утихне, на мястото му ще се възцари отчаяние, по-дълбоко от всякога.
Но тя знаеше, че не може да го поддържа безкрайно. Пое си дълбоко дъх, извади телефона си и се обади на Еди. За нейна огромна изненада телефонът му беше изключен, вместо да бъде прехвърлен на гласова поща. Странно. Еди никога не изключваше телефона си.
Това беше достатъчно да угаси гнева ѝ и тя усети как отчаянието бавно запълва мястото му. Единственото, което искаше, беше да се прибере у дома. Тя зави на запад по 42 улица и тръгна към станцията на метрото. Някъде по средата на пътя телефонът ѝ иззвъня. Мислейки си, че е Еди, тя бързо го извади, но на екрана беше изписан непознат номер. Първоначално се поколеба, но после реши да отговори.
- Нина ли е на телефона? - разнесе се глас с джърсийски акцент.
- Да?
- Обажда се Чарли, Чарли Брукс. Шефът на Еди.
- О, здравейте - каза тя. - Как сте?
- Добре, благодаря. Вижте, опитвам се да се свържа с него, но телефонът му е изключен. Той с вас ли е? Трябва да говорим за един нов клиент.
- Не, не е с мен. И аз се опитвам да се свържа с него.
- Така ли? Хм. Не му е присъщо да изключва телефона си, когато не е на работа.
- Не е ли с Грант Торн?
- Не, чак довечера. Вижте, ако се чуете с него в близкия един час, кажете му да ми се обади. В противен случай ще дам работата на едно от другите момчета.
- Ще му кажа. - Тя прекъсна връзката. Щом Еди не е на работа, тогава какво правеше и защо телефонът му беше изключен? Освен това… защо ѝ беше казал, че ще бъде с Грант Торн цял ден?
През афектираното ѝ съзнание преминаха всевъзможни сценарии. И нито един от тях не беше добър. Дали не правеше нещо, за което не искаше тя да разбира? Последните няколко месеца не се отразиха добре на връзката им. Дали си нямаше някоя друга?