- Мислех, че в договора ти има клауза, че не се занимаваш с подобни неща. Все пак си бодигард, а не иконом.
- Ами като ми предложи да ми плати петстотин долара, някак си забравих за нея.
- Платил ти е петстотин долара, за да му купиш портокалов сок?
Той измъкна от джоба на якето си банкнотите, които беше получил предишния ден, и ги хвърли на масата.
- Виждаш ли? Човекът наистина има повече пари, отколкото здрав разум.
Нина погледна подозрително парите. Познаваше Еди достатъчно добре, за да разбере кога увърта, а този път изглеждаше доволен от бързата си мисъл. Може би Грант Торн наистина беше проявил абсурдна щедрост, макар да ѝ се струваше, че тук имаше още нещо.
- Какво прави през останалото време? Портокалов сок се купува бързо.
- Да беше видяла опашката - отвърна той с широка усмивка, която бързо изчезна под погледа на Нина. - Да, свърших и още нещо…Срещнах се с един приятел.
Погледът ѝ се напрегна.
- Приятел или приятелка?
- Приятел полицай.
За голямо негово облекчение Нина не се заяде, че това не пречи да е едновременно полицай и жена. Вместо това каза:
- Не знаех, че имаш приятели полицаи.
- Извинявай. Не знаех, че трябва да ти представя пълен списък на всичките си връзки по света. Аз имам много приятели!
Тя не беше сигурна дали той нарочно наблегна на това „аз”, но нямаше намерение да го остави без коментар.
- За разлика от мен ли имаш предвид?
- Това пък откъде ти хрумна? Никога не съм казвал, че нямаш никакви приятели.
- Хубаво. Защото аз имам приятели. Имам… - Тя се замисли и лицето ѝ се смръщи, докато обмисляше отговора. - Имам Пайпър.
- Която се премести в Сан Франциско.
- Мат! Мат Трули ми е приятел!
- Не си разговаряла с него от месеци.
- Но си остава мой приятел! Освен това Лола! - добави Нина, размахвайки триумфално ръка. - Лола ми е приятелка. Всъщност двете ще вечеряме заедно утре. Така че, да, имам приятели.
- Никога не съм твърдял, че нямаш! Защо го приемаш толкова навътре?
- Защото… защото има нещо друго, което ме потиска - призна тя. - Почти всичките ми приятели са археолози или историци. И тъй като медиите ме направиха на пух и прах, те се държат с мен така, сякаш съм радиоактивна.
- А може би въобще не са били истински приятели - каза ѝ Еди. - Защо веднага предположи, че сутринта съм се срещал с приятелка? Какво, да не би - ха! - да не мислиш, че имам любовница?
- Не, просто… - Главата ѝ клюмна. - Това щеше да е идеалният завършек на този ужасен ден. Просто си го помислих и повече не можах да си го избия от главата. Ти си непрекъснато навън, а аз… ами, напоследък не съм особено приятна компания. Пък и нали се сещаш, не сме правили секс доста отдавна.
- Пет дни е „отдавна”?
- Оженихме се скоро - би трябвало да правим секс на всеки пет минути! - Тя се отпусна на дивана. - Господи. След всичко, което ни се случи, си мислех, че поне бракът ни ще бъде онова идеално нещо, което да ни помогне да преживеем трудностите. Но…
- Нали не си размислила? - попита загрижено Еди.
- Не, Боже, не. Просто… съвсем не е такъв, какъвто си мислех. Какъвто се надявах, че ще бъде.
- Бракът е като живота, така мисля. Нещата винаги се променят и човек се адаптира към тях. Има една поговорка сред военните - не знам кой я е казал, Наполеон или някой друг: “Никой план не оцелява след сблъсъка с врага”.
- Казал го е фелдмаршал Хелмут фон Молтке - поправи го Нина, спечелвайки изненадан поглед от съпруга си. - Но ако бракът е план, кой тогава е врагът?
- Всеки и всичко извън тази стая.
- Мразя тази стая.
- Добре де, далеч от този диван.
- И на дивана не съм голяма почитателка. - Двамата се засмяха.
- Добре, виж какво - каза Еди, - не се срещам с друга жена. Разбрах какво е да си от другата страна, докато бях женен за София. Не се тревожи за това. Нито за каквото и да е друго. Утре се забавлявай добре с Лола и се разтовари от проблемите. - Той махна с ръка към купчината пари. - Ако Грант пак ме помоли да му купя портокалов сок, току виж сме успели да си позволим да отидем на почивка.
- Хубаво ще бъде. На някое екзотично място.
- Египет? - По телевизията течеше поредната реклама за отварянето на Сфинкса - събитието щеше да се излъчи на живо след три дни.
Той я целуна по бузата.
- Да видим какво ще ни донесе утрото, става ли?
3.
Въпреки поредния махмурлук, Нина се чувстваше така добре, както не се беше чувствала от доста време насам. Дори самата мисъл, че ще прави нещо извън обичайната депресираща рутина, ѝ беше подействала като искра; след като Еди излезе с друг клиент в града, тя реши да последва примера му и да се разходи из Манхатън, преди срещата с Лола.