Намери бележката, която Лола ѝ беше дала, и отново провери адреса на галерията. Над него беше записано съобщението на Мейси Шариф, за което съвсем беше забравила. Не си спомняше името ѝ; стажантката сигурно беше започнала работа в АСН след напускането ѝ.
Спомни си думите на Лола, че Мейси вероятно има проблеми с египетската полиция и почти се отказа да се занимава с нея, но подтиквана от новооткритото си желание да се занимава с нещо, тя внезапно реши да ѝ се обади. Най-близката станция на метрото се намираше на петнайсетина минути пеша, затова реши да ѝ звънне, докато се придвижва към нея. Излезе от апартамента и още докато слизаше по стълбите, започна да набира номера.
- Ало? - разнесе се мъжки глас.
- Здравейте - каза Нина, готова всеки момент да натисне бутона за прекъсване на разговора. - Мога ли да говоря с Мейси Шариф?
Колебание, следвано от предпазлив въпрос:
- Кой се обажда?
- Казвам се Нина Уайлд. Оставила ми е съобщение да я потърся.
От другия край на линията се чу приглушен шум - мъжът беше закрил говорителя с ръка. Последва размяна на реплики с някой друг, дочу се развълнуван вик. Нина повдигна вежди. Явно тази Мейси много искаше да разговаря с нея.
Последва изтракване - телефонът премина в други ръце.
- Ало? Ало! Доктор Уайлд, там ли сте? Настина ли сте вие? - Жената имаше южняшки, леко напевен акцент.
- Да, здравейте - отвърна Нина. Тя излезе на тротоара, заобиколи големия червен пикап „Додж Рам”, паркиран точно пред входа ѝ, и прекоси улицата. - С Мейси ли говоря?
- Да, точно така! Доктор Уайлд, благодаря ви, че се обадихте, за мен е истинска чест да говоря с вас! Наистина! Аз съм ваша голяма почитателка!
Почитателка? Нина не знаеше как да приеме думите ѝ. Това не беше някаква шега, нали?
- Ъ-ъ-ъ… благодаря. Оставили сте съобщение в АСН, че искате да говорите с мен?
- Да. Вижте, това може да прозвучи странно и може би малко стряскащо, но настина бих искала да се видим. Трябва да ви покажа нещо. Все още живеете в Ню Йорк, нали?
Нина огледа улицата.
- Може и така да се каже.
- Аз съм отседнала при един приятел в Ийст вилидж. Възможно ли е да се срещнем?
- Всъщност сега съм тръгнала към Манхатън - изтърси Нина, без да се замисли, преди да осъзнае, че е пропиляла шанса си учтиво да отклони поканата. - Но не знам дали ще намеря време днес.
- Готова съм да се срещна с вас където и да е, когато и да е - само ми отделете десетина минутки.
- За какво?
- Става въпрос за разкопките на доктор Бъркли в Египет.
Споменаването на Бъркли я върна към предишния ден и унизителната среща с Ротшилд, което въобще не подейства като стимул да приеме молбата на Мейси.
- Тези разкопки нямат нищо общо с мен - каза тя. - Ако искате да говорите за тях, по-добре се обърнете към някой в АСН.
- Не, наистина трябва да покажа това на вас! Лично. Щом го видите, веднага ще разберете защо. Моля ви, доктор Уайлд! Само десет минутки. Дори пет. Много е важно.
Умоляващият ѝ глас звучеше наистина искрено.
- Вижте - каза най-накрая Нина, - имам среща с една приятелка, с която по-късно ще вечеряме заедно. Можем да се видим за малко след това. - Ийст вилидж беше старият ѝ квартал, намираше се недалеч от мястото, където щяха да вечерят с Лола. Тя се опита да се сети за някое местенце, което да се намира близо до станцията на метрото, за да може след това да се прибере бързо. - На Седма, близо до Второ авеню има едно кафене, нарича се „52 Пърк-ъп”. Ако ми остане време, може да се срещнем там. Но нищо не мога да обещая.
- Страхотно - отвърна Мейси с очевидно облекчение. - Благодаря ви, доктор Уайлд. Благодаря, че ми се обадихте.
- Няма проблем. Довиждане. - Нина прекъсна връзката, чудейки се какво да измисли, за да се отърве безболезнено от Мейси. Каквото и да имаше да казва за разкопките на Бъркли, това не я засягаше.
Но пък за десет минути нямаше да умре.
*
Еди забеляза дългата опашка пред нощния клуб в края на улицата. Макар че беше сравнително рано, хората се бяха струпали отпред с надеждата да успеят да се вмъкнат в един от най-популярните клубове на Горен Ийст сайд.
- Изглежда яко, а? - рече Грант, докато яркооранжевото му ламборгини се носеше плавно по улицата. За ежедневните си обиколки из Ню Йорк актьорът разчиташе на показната анонимност на лимузините под наем, но когато искаше да бъде забелязан, вземаше много по-ефектно превозно средство.
- Виж каква тълпа - по дяволите, виж какви крака! - Той свали прозореца, за да огледа по-добре момичетата с къси полички, които чакаха да влязат. Колата вече беше привлякла вниманието и когато хората осъзнаха, че зад волана ѝ седи холивудска звезда, реакцията им можеше да се сравни с избухването на безредици. Грант ги дари със скъпата си усмивка и махна с ръка, форсирайки двигателя така, че да им позволи да усетят частичка от 631-та конски сили на суперавтомобила.