На екрана се появи образ. Нина се вгледа в него и видя нещо, което приличаше на древни египетски папируси, макар че йероглифите по тях не можеха да се разчетат на LCD дисплея.
- Това ли са страниците?
Мейси посочи трите вляво.
- Тези трите са. Но тази - тя потупа по самотния папирус вляво, - е нещо, което никой досега не е виждал. Поне не в АСН. Първите три страници разказват какво представлява Залата на летописите и как да бъде намерена. В тази се описва какво точно има вътре.
Нина я погледна подозрително.
- И какво има в нея?
- Карта, която показва как да бъде намерена Пирамидата на Озирис.
- Какво? - Само споменът за собствените ѝ опити да убеди останалите в реалността на една легенда я възпря да се изсмее презрително. - Пирамидата на Озирис ли? Та това дори не е мит, а по-скоро приказка. Тя се споменава в известните древни египетски текстове толкова малко пъти, че могат да се преброят на пръстите на едната ръка, освен това винаги е била свързвана с митологията на техните богове. Тя не съществува.
- И аз така смятах - каза наежено Мейси, - но някой си мисли друго. Някой, който смята да разкопае Залата на летописите преди АСН и да открадне картата.
Сега Нина вече се разсмя.
- Сигурно се шегувате. Някой копае под Сфинкса по същото време, когато и АСН копае там? Насред най-посещавана туристическа атракция в цялата страна и никой не го е забелязал?
- Истина е! - възрази Мейси. - Изкопали са шахта в северния край на Сфинкса - видях я! - Тя прехвърли снимките във фотоапарата. - Дори направих снимка, вижте!
Нина ѝ хвърли само бегъл поглед.
- Няма начин да го направят, без да привлекат вниманието. Ще бъдат арестувани в момента, в който забият лопатите си в пясъка.
- Не, хората, които ръководят разкопките, те са замесени в това! Гамал, шефът на охраната, и доктор Хамди - виждате ли? - На екрана се появи нова снимка в близък план на разтревоженото лице на някакъв мъж. - И двамата работят за онзи тип от Храма на Озирис!
Нина разтърка челото си.
- Защо ми казвате всичко това? Ако наистина сте разкрили някакъв заговор за ограбването на разкопките, защо просто не сте уведомили доктор Бъркли? Или пък египетската полиция?
- Не знаех на кого да се доверя. Доктор Бъркли може също да е замесен.
- Лоугьн Бъркли може да е много неща - отвърна сухо Нина, - но не мисля, че е престъпник.
- И без това нямаше да ми повярва. Не му допадам, незнайно защо. Голяма е мижитурка.
Нина не можа да сдържи сардоничната си усмивка; това явно беше един от проблемите.
- Тогава на полицията. Египтяните приемат много насериозно кражбата на артефакти.
- Не можех да отида в полицията.
- Защо не?
- Ами те… искат да ме арестуват. Смятат, че съм откраднала парче от Сфинкса и съм ударила доктор Хамди.
- Какво?
- Не съм! - Мейси се замисли за миг. - Добре де, наистина ударих доктор Хамди…
Нина се изправи.
- Мисля, че чух достатъчно.
- Не, почакайте, моля ви! - Мейси скочи; в другия край на залата Джоуи също се надигна, гледайки подозрително Нина. - Вижте какво, те ме преследват, те ще ме убият! Трябваше да се махна от Египет!
- Значи затова дойдохте при мен? Защо не разказахте всичко това на АСН?
- Защото нямаше да ме изслушат; смятат ме за крадла. Дойдох при вас, защото… - Лицето ѝ изразяваше горчиво разочарование. - Защото смятах, че ще ми повярвате.
Нина установи с неохота, че съчувства на младата жена. Независимо дали е параноичка или просто жертва на развинтеното си въображение, Мейси беше направила всичко, за да се срещне със своята „героиня” - но срещата не беше отговорила на очакванията ѝ.
- Вижте какво - каза тя, - точно в този момент думата ми не се чува в АСН, но това не означава, че няма да ви изслушат. Разбрахте ли? Все пак там не е пълно с лоши, които се крият по ъглите - така че просто вървете при тях и им разкажете своята гледна точка.
- Предполагам… така ще направя - отвърна обезкуражено Мейси.
- Не е нужно да отивате веднага. - Нина погледна Джоуи, който се беше поуспокоил. - Приберете се вкъщи с приятеля ви, наспете се и на сутринта идете в АСН. Ще видите, че всичко ще бъде наред.
Мейси не изглеждаше особено убедена в това, но кимна неохотно и тръгна към Джоуи.
Нина отново седна. Реши да ги изчака да си тръгнат, преди сама да напусне кафенето. Срещата определено не оправда очакванията ѝ, но поне беше нещо различно от тъпото вегетиране пред телевизора.
Макар че точно това я очакваше като се прибере в апартамента си. Еди сигурно нямаше да се прибере скоро. Тя въздъхна.
Мейси и Джоуи тръгнаха да излизат. Вратата се отвори преди да стигнат до нея.