Тогава Мейси изпищя.
Нина вдигна изненадано глава. На вратата стоеше мъж, облечен със сако от змийска кожа, който гледаше злобно младата жена.
Мейси отскочи назад.
- Това е той! Той е един от тях!
- Здравей отново, малко момиче - процеди през зъби мъжът и усмивката му се разшири, докато се приближаваше към нея. Стиснал зъби, Джоуи се изправи пред него…
И се строполи на пода, превит на две. Мъжът го беше ударил с юмрук - и месингов бокс - в корема.
Останалите клиенти изпаднаха в шок. Мъжът прекрачи Джоуи, а Мейси притича покрай Нина към дъното на салона.
Той я последва…
- Хей!
Мъжът се обърна към Нина и тя хвърли недокоснатото капучино на Мейси в лицето му. Чашата се удари в брадата му и горещата течност се разплиска навсякъде.
Той се извърна назад, а тя ритна стола към него.
- Мейси! Бягай!
4.
Мейси се стрелна покрай келнерката към вратата зад бара, където се спря колебливо, поглеждайки към охкащия Джоуи.
- Не спирай! - извика Нина, която тичаше след нея. Мейси бутна вратата, следвана от Нина. Управителят се опита да ѝ препречи пътя, но се отдръпна назад при вика ѝ: - Не мен, него! Викай ченгетата!
Мъжът със сакото от змийска кожа отблъсна стола встрани. Тя затръшна вратата зад гърба си и установи, че се намира в склад - по рафтовете бяха наредени няколко големи кашона, пълни с пакети кафе. Едно дръпване, и първият кашон се стовари пред вратата.
Мейси стигна до противопожарния изход, отвори вратата към задната уличка…
Отнякъде изникна грамадна ръка и я блъсна на пода.
Змийската кожа им беше подготвил капан - отзад ги дебнеше приятелят му.
На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се отвори
Нина стигна до противопожарния изход. Мейси лежеше по гръб на асфалта, а един подпухнал мъж с бръсната глава се навеждаше да я сграбчи…
Каната за кафе се стовари върху главата му. Той изпъшка изненадано от болка и залитна назад. Нина отново замахна с каната. Този път тя се разби в слепоочието му и по паважа се пръснаха лъскави парчета. Мъжът се свлече до контейнера за отпадъци. Нина протегна ръка на Мейси.
- Хайде, ставай!
Искрено възхищение замени болката и страха в очите на момичето. Мейси протегна ръка и се вкопчи в нея.
- О, Боже! Това беше невероятно!
- Трябва да видиш как действам с каните за запарване на чай. Хайде! - Нина я издърпа, двете прескочиха гологлавия мъж и хукнаха по уличката.
- Как ли е успял да ме намери? - извика Мейси. - Не съм казвала на никого къде съм, дори на родителите ми! Откъде са разбрали, че съм в Ню Йорк?
- Казала си на Лола - досети се Нина. - Тя сигурно е казала на някого в АСН, те са го споменали пред Бъркли, а той го е съобщил на човека, за когото работят тези момчета. - Двете стигнаха до булеварда.
- Но откъде са знаели, че ще се срещам с вас?
- Аз да не съм детектив? - Нина забеляза едно такси, което се отдалечаваше по улицата. Двете хукнаха след него и тя започна яростно да размахва ръце. - Такси!
- Такси ли ще хванем? - попита изненадано Мейси.
- Да, освен ако не разполагаш с хеликоптер! - Таксито спря, но не заради тях. На отсрещния тротоар стоеше една добре облечена двойка, мъжът беше протегнал ръка. - Хей, това е нашето такси!
Мъжът хвана дръжката на вратата.
- То спря при нас.
- На нас ни трябва спешно! - Нина стигна до колата и отвори другата задна врата. - Мейси, влизай вътре.
- Какво правиш, по дяволите? - изпищя жената. - Шофьор, изхвърлете ги!
- Не искам неприятности - отвърна шофьорът, кльощав мъж със силен бразилски акцент. Той показа глава през прозореца и рече на Нина: - Спрях да взема господина и дамата, ясно ли е? Изчакайте следващото…
Прозорецът до вратата на Нина се пръсна на парчета. Шофьорът извика от болка, когато куршумът се заби в лявото му рамо и опръска предното стъкло с кръв. Нина рязко се обърна и видя Змийската кожа да излиза от уличката, стиснал пистолет в ръка.
Прицели се…
- Залегни! - изкрещя тя. Мейси се хвърли с вик на задната седалка в таксито, а върху нея се посипаха стъкълцата от улученото задно стъкло.
Нина се просна на асфалта. В ламарината на таксито, точно над главата ѝ, се заби куршум. Още един прозорец се пръсна на парчета, жената запищя истерично. Останалите пешеходци хукнаха да се крият.
Стрелбата спря.
Стрелецът беше въоръжен с револвер, трябваше да презареди.
Нина скочи и отвори вратата на шофьора. Бразилецът се беше свил на седалката и притискаше с ръка раненото си рамо.