- Отмести се на другата седалка, бързо!
Той измърмори нещо на португалски, преди да премине на английски.
- Луда ли си? Простреляха ме!
Нина разкопча предпазния колан и се опита да го избута на другата седалка.
- Ще те закараме в болницата - само мръдни нататък!
- Можете да вземете таксито - избъбри добре облеченият мъж, докато се отдалечаваше, повлякъл след себе си пищящата си придружителка толкова бързо, колкото позволяваха високите ѝ токчета.
Мейси надигна глава над облегалката на задната седалка.
- Ох, ох, ох! - извика тя, сочейки с ръка.
- Какво “ох”? - сопна ѝ се Нина, като най-накрая успя да избута слабо противящия се бразилец на съседната седалка и зае мястото му. Тя погледна назад и видя причината за паниката на Мейси. Стрелецът беше извадил втори пистолет. - По дяволите!
Тя превключи на скорост и даде газ.
Гумите изскърцаха, преди да зацепят и таксито да се отлепи от мястото си. Това беше един от последните коли форд краун викториас, които сформираха някогашната таксиметрова флотилия на Ню Йорк, и които постепенно биваха изоставяни за сметка на новите, почисти хибридни автомобили. Според Нина колата би трябвало отдавна да е излязла в пенсия, скоростната ѝ кутия тракаше и скърцаше през цялото време.
Ала в каквото и състояние да се намираше, пак щеше да изпревари тичащ човек.
Но не и куршумите му.
- Наведи се! - Мейси отново залегна на седалката, а в корпуса на таксито се забиха още куршуми. Един профуча над главата ѝ и отскочи от бронираната преграда, разделяща предните от задните седалки, като остави белег върху плексигласа.
- Таксито ми! - проплака шьофорът, забравяйки за миг болката в ръката си. Той се надигна със стиснати зъби, свали ръката си от раненото рамо… и включи брояча.
Нина го погледна.
- Шегувате се!
- Няма безплатни курсове! - изсъска той. - Сега ме закарайте в болницата!
Отзад се разнесе нов звук - не от стрелба, а от скърцане на гуми, когато един голям червен пикап „Додж Рам” поднесе на пътя и спря. Гологлавият мъж се появи от уличката и скочи в него, а стрелецът със сакото от змийска кожа хвърли един поглед към отдалечаващото се такси, прибра празните си оръжия в кобурите и хукна към задната врата на пикапа. С могъщ рев на осемцилиндровия си двигател доджът се впусна в преследване.
Нина изведнъж се сети, че и по-рано е виждала пикапа - пред апартамента си. Преследвачите им бяха разбрали, че Мейси се опитва да се свърже с нея… и я бяха проследили с надеждата, че тя ще ги отведе при плячката им.
- Забрави за болницата - обади се Мейси. - Отиваме в полицията! Къде е най-близкият участък?
- Не знам - отвърна шофьорът. Двете жени го погледнаха невярващо. - Живея тук само от три седмици!
- Знаете ли къде се намира? - обърна се Мейси към Нина.
- Ами… не.
- Нали казахте, че сте живяла тук!
- Никога не ми се е налагало да ходя там - Ню Йорк не е чак толкова опасен! Обикновено. - Нина изпревари два автомобила, които бяха спрели на червен светофар и направи рязък завой на север. - Мисля, че има един на Двайсет и първа улица.
Мейси погледна към уличните знаци.
- Това е чак след десет пресечки! Имате ли телефон? Ще се обадя на 911!
- Да - обади се шофьорът и кимна с глава. - Да, повикайте линейка, добра идея!
Трафикът беше ужасен. Като натискаше клаксона, Нина премина в насрещното платно, за да изпревари един боклукчийски камион, и едва не се блъсна в идващата срещу нея кола. Мейси залитна назад и повлече със себе си счупеното предпазно стъкло.
- Не линейка, полицията! Ох! - Нина извика стреснато, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксоните си. - По дяволите! Извинявайте - обърна се тя към изплашения таксиджия.
Порови в чантата си за телефона, опитвайки се управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледалото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджьт също е пресякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.
- Ето!
Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуацията, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.
- Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица - обяви Мейси, след като приключи с разговора. - Те ще ни посрещнат там.
- Освен ако тези задници не ни пипнат първи. - Въпреки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанцията. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. - Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.