- Добре, почакай…
Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оплитайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.
Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.
- Няма да ми вземеш колата, човече!
Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, превключи на задна скорост и рязко потегли.
Грант едва не падна на земята, но успя да запази равновесие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори пасажерската врата.
- Какво правиш, по дяволите?
- Някой се опитва да убие жена ми! - извика Еди. - Трябва бързо да стигна при нея - така че или влизай, или се махай от пътя ми!
Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.
- Пич? Сериозно ли?
- Сериозно!
- По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! - Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. - Какво чакаш? Да тръгваме!
Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това подкара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.
*
Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се приближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.
Таксиджията също вдигаше голям шум.
- За Бога - крещеше той, - спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!
- Виж какво… как ти е името?
- Рикардо.
- Рикардо - каза Нина, - почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! - Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да избегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.
Доджьт също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, металната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.
Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.
- Господи!
- Дръжте се здраво! - Приближаваха следващото кръстовище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?
Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън - а пътят вдясно беше блокиран от чакащи коли.
Нямаше никакъв избор…
Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.
- Мамка му, мамка му, мамка му! - Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…
Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.
Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито - но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.
Нина изправи волана.
- Съжалявам - каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.
Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…
В огледалото за обратно виждане.
- Проклятие! - Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.
Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:
Да, да! - Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…
И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът откъсна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.
Радостта на Мейси се изпари за миг.
- Не!
- Телефонът още ли е у теб? - извика Нина.
- Да, но…
- Обади се пак на Еди!
Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.