- Какво може да направи той?
- Ще останеш изненадана. Просто му се обади!
Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.
- Дава заето!
- Какво? С кого говори, по дяволите?
*
Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и системата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но центробежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в далечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.
Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започнаха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.
- Ще помогнеш ли?
- Ще видя какво мога да направя - каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското полицейско управление. - Но ще ми трябва време да съобщя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отнесеш глобата.
Това беше най-малкият проблем.
- Тогава няма да им позволя да ме спрат.
- Ако караш с повече от позволеното… - В гласа на Ейми се промъкнаха подозрителни нотки. - Вече си вдигнал скоростта, нали?
- Малко - призна си той, а стрелката на скоростомера бързо прескочи осемдесет.
- Къде се намираш?
- Сто и пета улица… Сто и четвърта… Сто и трета…
- По дяволите, Еди! Не знаеш ли колко е опасно това?
- Ти се погрижи момчетата ти да разберат, че Нина е добрата, а тъпанарите, които я преследват са лошите, става ли? Чао!
- Значи… - обади се предпазливо Грант, докато прибираше телефона с едната си ръка, а с другата затягаше предпазния колан, - и друг път си карал бързи коли, а?
- Да - промърмори Еди, съсредоточен върху пътя. Увереното поведение на ламборгинито му позволяваше да лавира безпроблемно между останалите превозни средства; усещането беше като в компютърна игра, но тук и най-малката грешка би означавала не само край на мурсиелагото, но сигурно щеше да нарани или убие и невинни хора.
- Какви, например?
- Последното бързо нещо, което карах, беше едно Ферари 430.
Грант кимна одобрително.
- Яка кола. Твоя ли беше?
- Смяташ ли, че ако можех да си позволя да имам Ферари, щях да работя като бодигард?
- Прав си, човече. Ей, автобус, автобус!
- Виждам го. - Улицата пред тях беше празна поне още две пресечки. Еди изпревари автобуса и ускори. Ламборгинито безпроблемно подмина стоте мили в час.
Грант въздъхна накъсано.
- Значи това Ферари - грижил си се добре за него, нали?
- Не - отвърна Еди, подсмихвайки се под мустак. - Направо го размазах. - Хлъцването от съседната седалка прозвуча така, сякаш Гранд се опитва да си поеме въздух. - Не се тревожи. Ще се погрижа за твоето Ламбо.
- Нито драскотина, нали?
- Ако се окаже по-голямо от драскотина, ти сигурно няма да си в състояние да се тревожиш за това. - Остави актьора да размишлява върху думите му, а телефонът отново иззвъня. - Ще се обадиш ли?
- Еди! - изкрещя Нина в поднесената ѝ от Мейси слушалка. - Какво правиш?
- Идвам към теб - чу се гласът му. - Разказах на едно приятелче от полицията какво става и съм тръгнал на юг да те пресрещна. Къде си?
- Движа се нагоре по Парк. - Беше излязла от тясната Двайсет и първа улица на доста по широкото Парк авеню.
- Лошите?
- Точно зад нас са! - извика Мейси.
Не се шегуваше. Светлините в огледалото светеха по-ярко, двигателят на доджа ревеше като разярен бик. През прозорците се подаваха две фигури - гологлавият от мястото до шофьора, Змийската кожа зад него.
И двамата държаха пистолети…
Мейси се просна върху седалката. Телефонът се изплъзна от ръката ѝ и падна на мръсния под. Разнесоха се равномерните гърмежи на револвера и бързото потракване на автоматичен пистолет ТЕС-9. В корпуса на таксито се забиха още куршуми. Два улучиха бронираното стъкло, пробивайки дупка с размера на юмрук точно до главата на Нина. Още един изстрел и стъклото щеше да се пръсне…
Тя рязко зави наляво, фордът тромаво поднесе и прегази мантинелата между дърветата, които разделяха двете платна. Рикардо извика от болка.
Доджьт беше твърде голям, за да премине през пролуката и да продължи да ги преследва. Тя изправи колата и навлезе в насрещния трафик, като се качи върху тротоара, за да избегне опасността от челен сблъсък. След това направи обратен завой и пое на запад.
Пикапът трябваше да направи много остър завой. Задницата му поднесе, като запрати Змийската кожа върху задната седалка и без малко не изхвърли гологлавия през прозореца на улицата. Разнесе се скърцане на спирачки, когато огромната кола спря рязко, за да го изчака да се прибере вътре.