- Еди, един от тях има автомат!
- Остави ме аз да се тревожа за автомата - ти просто не сваляй крака си от педала за газта!
Грант примига.
- За какво ще се тревожиш?
Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блокираше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.
- Мамка му! Какво ще бъде следващото - двама, носещи прозорец?
Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.
Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…
Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно когато направи завоя.
- По дяволите! - Той се лепна за него, широката червена задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.
Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус профуча опасно близо до мурсиелагото.
- Никога няма да успеем да го изпреварим!
- Какви ги говориш - възрази Еди. - Това е шибано ламборгини! - Той превключи скоростите…
И натисна педала за газта.
Отляво имаше дупка в трафика - малка, но точно колкото му трябваше. Може би…
Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зиг-заг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли ламборгинито от пътя.
Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър - стоповете му бяха единствените червени светлини сред морето от бели фарове.
Право срещу него се движеше автобус.
*
Рикардо махна едва-едва с ръка.
- Автобус, идва автобус!
- Виждам го - отвърна Нина. Автобусът беше червен, двуетажен, в британски стил, с открит горен етаж за туристи.
И се движеше право срещу тях.
- Идва автобус!
- Виждам го! - Тя присветна с фаровете и натисна клаксона, без да отпуска педала за газта.
- Какво правиш? - извика Рикардо.
Мейси гледаше невярващо през напуканото стъкло.
- Ще се блъснем в него!
- Ще спре, ще спре… - Нина постави другия си крак върху спирачката, готова да натисне с всичка сила…
Шофьорът на автобуса се уплаши пръв, безопасността на пътниците му беше най-важна. Той натисна спирачката, колелата му блокираха…
И той поднесе.
- Ох, това не беше добре! - изпъшка Нина. Автобусът се завъртя поне на деветдесет градуса, истинска пътна преграда от метал и стъкло.
Но шофьорът в дясното платно забеляза опасността и даде газ точно преди автобусът да удари колата му отзад - освобождавайки място.
От което Нина се възползва веднага.
Фордът се удари в бордюра на тротоара. Пред очите ѝ блесна полицейското лого на стената на участъка на Таймс скуеър; тя извика и завъртя волана. Предната броня одраска табелата и таксито се устреми напред по тротоара. Хората отскачаха от пътя му, но неочаквано се появи едно препятствие…
- По дяволите! - извика Нина и се блъсна в количката за хамбургери. Продавачът вече беше избягал; количката се завъртя, пръскайки навсякъде вряща вода и кренвирши, и таксито я изблъска на кръстовището.
Нина се освободи от нея и продължи по Бродуей. Погледна назад…
*
Автобусът се спря, блокирайки трите ленти пред ламборгинито.
- Ма-а-а-мка му-у-у! - извикаха Грант и Еди. Единственият начин да избегнат сблъсъка беше да тръгнат след Нина…
Колата се разтърси, когато се качиха на тротоара, след това Еди сви вляво, за да заобиколи автобуса, разминавайки се на косъм с въртящата се количка за хотдог.
Той също погледна назад…
Плъзгащият се додж се вряза в автобуса.
Премина право през него, разцепвайки долния етаж на парчета в експлозия от късове метал и летящи седалки. Повечето пътници се намираха на горния етаж, а онези долу се бяха скупчили в двата края на автобуса малко преди пикапът да мине през средата му. Той се преобърна на Таймс скуеър и спря с адско стържене до тротоара.
Ламборгинито също спря. Еди изскочи навън и погледна назад. От преобърнатия додж изтичаше гориво, окървавеният му шофьор се опитваше да се измъкне през натрошеното предно стъкло. Другият от пътниците, набит мъж с бръсната глава, беше изхвърлен от колата и лежеше близо до количката за хамбургери. Той все още стискаше оръжието си в ръка - компактен полуавтоматичен пистолет ТЕС-9.