Змийската кожа изскочи и стреля. Но той не се целеше в Еди.
Мишената му беше газовата бутилка на количката за хотдог, която се взриви като бомба.
Взривната вълна събори Еди на земята. Когато полицаите се съвзеха от експлозията, Змийската кожа вече се беше отдалечил по Четирийсет и трета улица и се изгуби сред тълпата.
Еди смачка една горяща питка за хотдот и се изправи с изкривено от болка лице. Ейми изтича към него, останалите полицаи се пръснаха наоколо - някои помагаха на ранения полицай, останалите се впуснаха в безплодно преследване на убиеца.
- Добре ли си?
- Ще оживея - изръмжа той, поглеждайки към гологлавия мъж. - За разлика от него.
Ейми поклати глава, все още зашеметена от сцената, на която беше станала свидетел.
- Хладнокръвно убийство пред група ченгета? Този тип е луд!
- Може би, но се справя много добре. Мисля, че няма да го заловите.
- Ще видим - отвърна Ейми с наранена професионална гордост - но и с известно примирение.
Грант се приближи с пребледняло лице.
- Годподи, човече! Ти, ти… - Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. - Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!
Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.
- Това ми е работата.
- Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, просто ми кажи. Твое е.
- Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се - поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.
- Човече! - Грант погледна към мурсиелагото. - Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина” и го изпълни!
Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито изглеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха отблясъците на пожара.
- Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…
Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.
- Гръм… - започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земята, преди огънят да достигне до резервоара.
Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.
Еди седна.
- И мълнии.
Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново направи снимка.
- Божичко!
- Имате застраховка, нали? - обади се Ейми.
Той постепенно се успокои.
- Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.
- Еди!
Еди се изправи и се обърна към Нина.
- О, Боже, добре си!
- Остави ме мен, ти как си?
Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в колата имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.
- Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.
- Май ще ни трябва повече от една - отвърна ѝ Ейми, която вече беше извадила радиостанцията си. - Еди, не знам какво стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. - Тя погледна Нина, след това и Грант. - Както и вие, и вие… По дяволите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!
- Познаваш ли я? - обърна се Нина към Еди.
- Да, приятелка.
Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.
- Чакай малко… твоята приятелка-полицайка? С която беше онази сутрин?
- Ами… да - призна той. - Същата.
- Вие ли сте съпругата на Еди? - поиска да знае Ейми. Нина кимна. - Добре, вижте какво - съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?
5.
- И така - каза Еди на следващата сутрин и се отпусна на дивана, - когато казах „да видим какво ще ни донесе утрото”… нямах предвид точно това.
- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.
- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.
- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен телефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се обадил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…
- На кмета? - възкликна изненадана Нина.
- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмихна безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арестант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.