- Да продаде - поправи я Еди, докато отваряше поредната страница, приличаща повече на каталог, отколкото на катехизис. - Погледнете тук! Диети, системи упражнения, витамини… ще ви помогнат да живеете по-дълго, да, но той е лепнал снимка на пирамидата върху всичко и иска пет пъти повече пари, отколкото ще ви вземат в супермаркета, и на всичкото отгоре изсипва върху вас тонове религиозни бръщолевения, докато ги давате.
- Не са просто „бръщолевения”, Еди - смъмри го Нина. - Днес хората може и да не им вярват, но те са били в основата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.
- Може би, но този Озир си я измисля в движение. Всъщност това е характерно за всички култове.
Междувременно Мейси намери друга страница: водачите на Храма на Озирис. Озир заемаше основното място на върха, под неговата снимка имаше друга, по-малка черно-бяла фотография на друг мъж с подобни черти.
- Себак Шабан - прочете Нина. - Приличат си много, може би са братя.
- Да, и аз така си помислих - каза Еди, спомняйки си, че ги е видял заедно два дни по-рано. - Защо имат различни фамилии?
- Пфу! - рече Мейси презрително. - Озирис, Озир? Това е като сценичен псевдоним. - Еди я изгледа свирепо, но тя не го забеляза. - Да, здравата са поработили с фотошопа. - Снимката на Шабан показваше левия му профил, но онази част от долната устна, която в действителност беше обезобразена, тук изглеждаше напълно нормална.
Нина се облегна назад.
- И ти си съвсем сигурна, че той стои зад всичко, което се твори при Сфинкса?
- Абсолютно. Той беше.
- И мъжът от снощи работи за него? - Мейси кимна. - Добре, това означава, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се погрижат да не го разкажеш на никого.
- Какво ще правим тогава? - попита Мейси.
- Ще разкажем на някого - обади се Еди. – Пфу!
Тя се нацупи.
- Опитах. Никой в Египет не искаше да ме изслуша. Когато се обадих по телефона на доктор Бъркли, той просто ме посъветва да съобщя в полицията.
- Как успя да се измъкнеш от Египет, след като полицията те е търсела? - попита Нина.
- През Йордания. Чух го да нарежда - тя кимна към Шабан - да наблюдават летищата, за да не мога да се измъкна оттам. Но аз имах малко пари, паспортът ми беше в мен, така че щом се върнах в Кайро, хванах автобуса за един малък град на източното крайбрежие и убедих един мъж да ме откара с лодката си в Йордания. След това хванах друг автобус за Аман, долетях в Америка и ето ме тук!
Нина си помисли, че Мейси е доста по-изобретателна, отколкото изглежда. Дори Еди изглеждаше впечатлен от успешния ѝ опит да надхитри властите.
- И тогава измежду всички, към които можеше да се обърнеш, ти избра точно мен.
- Защото знаех, че можете да ми помогнете. Както и стана. Ако не ме бяхте спасили, онзи мъж щеше да ме убие. Така че благодаря!
- Няма проблем - отвърна Нина. Еди изсумтя саркастично. - Но сега вече си в безопасност… - Той не беше усетил кога е преминал на “ти”.
- Надявам се - вметна Мейси, поглеждайки страхливо към вратата.
- Мисля, че след снощния малък провал, преследвачите ти ще се постараят да се махнат колкото се може по-далеч от Ню Йорк. Но тъй като се надяваме, че сега си в безопасност и разполагаме със снимките, вече можем да кажем на АСН какво се е случило. - Тя погледна неуверено Еди. - Ако Морийн Ротшилд се съгласи да разговаря с мен.
*
Лесно успя да убеди Лола да каже на Ротшилд, че Нина я търси. По-трудното беше да накарат Родшилд да се обади. След три неуспешни опита, при всеки един от които Нина казваше на Лола да предава все по-невероятни молби, най-накрая възрастната жена възмутено вдигна телефона.
- Дано да е нещо наистина интересно, Нина - сопна ѝ се тя. - След снощните ти подвизи съм наистина изненадана, че не ми се обаждаш от затвора. От онова, което видях по новините, разбирам, че има двама мъртви, няколко ранени, мащабни щети и половината град е потънал в хаос. Просто поредният ден в живота ти, нали?
Нина преглътна един парлив отговор, насилвайки се да се държи дипломатично.
- Морийн, това е много важно. Става въпрос за разкопките на Сфинкса.
- Какво за тях?
- Някой се опитва да ограби Залата на летописите, преди Лоугън да я отвори.
Настъпи моментно мълчание, след което се чу недоверчивото, раздразнено „какво?” на Морийн.
- Култът “Храм на Озирис” стои зад всичко това. Те са използвали четвъртия от свитъците от Газа, който не са дали на АСН, за да открият втория вход. В момента дори го разкопават!