Отново мълчание. След това се разнесе презрителен смях.
- Нина, благодаря за това, че потвърди теорията ми - ти наистина си се побъркала! Мислех си, че твърденията ти за откриването на Райската градина са достатъчно възмутителни, но това? Защо им е на Храма на Озирис да извършват паралелни разкопки, след като вече ни помагат при първите?
- Защо не попитате тях? - изръмжа Нина. - Но аз разполагам със снимка на четвъртия свитък, както и с плана на тунела.
- И откъде се сдоби с тези снимки? От онези сайтове, които твърдят, че в египетските йероглифи са закодирани летящи чинии?
- Не, от Мейси Шариф.
- Мейси Шариф? Стажантката ли имаш предвид?
- Точно така.
- Стажантката, издирвана от Египетската полиция за нападение и кражба на антики?
Нина погледна Мейси, която я наблюдаваше напрегнато.
- Мисля, че е била натопена. Причината за снощните събития е, че те се опитаха да я убият, за да не каже на никого какво е открила.
Ротшилд отвърна с леден глас:
- Нина, наистина нямам време да слушам параноични-те ти конспиративни теории. Не ми се обаждай повече.
- Поне погледни снимките. Ще ти ги изпратя…
- Не си прави труда. - Ротшилд прекъсна разговора.
- По дяволите! - промърмори Нина. Въпреки това изпрати снимките на електронната ѝ поща, след което отново се обади на Лола.
- Предполагам, че разговорът не е минал добре - каза Лола. - Професор Ротшилд току-що ми каза никога повече да не я свързвам с теб.
- Да, предположих, че така ще стане. Виж, току-що ѝ изпратих един имейл с няколко прикачени снимки - най-вероятно ще го изтрие без изобщо да ги погледне, но аз ще ги изпратя и на теб. Можеш ли да ги разпечаташ и да ги оставиш в нейната поща? Наистина е важно тя поне да ги погледне.
- Ще видя какво мога да направя. Хей, видя ли какво стана снощи на Таймс Скуеър?
- Може и да съм чула нещо - отвърна безучастно Нина. - Чао, Лола. - Тя изпрати копие от писмото на Лола, след което се отпусна на стола си. - Боже, чувствам се толкова безсилна. Ако все още работех в АСН, щях за нула време да накарам някой да ги погледне.
- Сигурно можете да направите още нещо - възрази Мейси. - Ако тези мъже се доберат до зодиака, ще разберат как да стигнат до пирамидата на Озирис и ще я оберат - и никой друг няма да разбере, че те са го направили. Тя ще бъде изгубена завинаги! Това ли искате?
- Разбира се, че не - сопна ѝ се Нина. - Но няма какво повече да направя по въпроса! Освен ако не отидем в Египет и не ги хванем на местопрестъплението… - Гласът ѝ секна изведнъж.
Еди познаваше това изражение.
- Не - рече той с предупредителен тон.
- Бихме могли да отидем в Египет.
- Не, не можем.
- Да, можем.
- Нямаме визи.
- Визите ни на представители на ООН все още са валидни.
- Нямаме пари, по дяволите!
- Имаме кредитни карти!
- Които са почти изпразнени!
- Аз имам кредитна карта - обади се Мейси. - Аз ще платя.
Нина изгледа недоверчиво деветнайсетгодишното момиче.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се! Имам огромен кредит!
- Сигурно е много хубаво - промърмори Еди.
Нина продължаваше да се колебае.
- Не знам колко струва полетът до Египет, но няма да е много евтин. Сами ще се оправим.
Той направи гримаса.
- Да бе, ако продадем някой друг бъбрек.
- Няма проблем, мога да си го позволя - каза Мейси. - Е, мама и татко могат, но все тая. Баща ми е пластичен хирург, а майка ми е психиатър, богати са. Така или иначе покриват всичките ми разходи.
- Чакай малко - каза Нина. - Мейси, ти разказа ли за всичко това на родителите си?
Момичето я погледна смутено.
- Всъщност, не. Те дори не знаят, че съм се върнала в Щатите.
Нина я погледна ужасена.
- O, Боже! Как така не си им казала?
- Опитвам се да ги предпазя! Онзи, белязания, каза, че ще изпрати хора да наблюдават дома ми и да подслушват телефоните, за да ме намерят. Ако мама и татко не знаят, че нещо се е объркало, те няма да се притесняват и няма да ме издадат.
- Е, сега вече знаят, че нещо не е наред - каза ѝ Нина. - Дори АСН да не са им казали, че си загазила - което е малко вероятно, - аз трябваше да кажа на полицията, че си била с мен снощи. Те са взели телефона на родителите ти от АСН и са им се обадили.
Мейси пребледня.
- О! Аз… не се сетих за това.
Нина кимна към телефона.
- Обади им се веднага. Кажи им, че си добре.
Момичето вдигна телефона и набра номера.
- Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? - Тя направи физиономия. - Не, въобще не стана така, лъжат! - Тя изсумтя нетърпеливо. - Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?