- Има два маршрута - отвърна Мейси. - Ако продължиш да вървиш напред, ще се озовеш в самата погребална зала, но там е доста скучно, нищо не са оставили. Решили са да използват друга зала, докато не построят пирамидата.
- Архитектите сигурно са откачили - рече Еди и се ухили. - Направо мога да си го представя: „Какво иска този? Завършили сме го почти до половината! Проклети клиенти!”.
След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкачва, приведена.
- Тук има ли разни скрити капани? - попита Еди.
- Скрити капани ли? - отвърна саркастично Мейси. - Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър”.
- Така ли мислиш? - обади се Нина и момичето я погледна изненадано. - Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология”, вместо разни клюкарски статийки.
- Ама аз го чета! - възрази Мейси. - Е, поне интересните работи.
- То цялото е интересно - обиди се Нина.
- Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлантида. - Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявайки Нина още повече.
Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.
- Това вече е нещо - каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. - За какво служи?
- Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае - призна Нина. Както много други неща в пирамидите и точното предназначение на Великата галерия си оставаше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния проход. - Там долу се намира „Залата на царицата”, нали?
- Да - отвърна Мейси. В коридора влязоха още туристи, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. - Макар че там никога не е имало царица - нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.
- Още една ли? - попита Еди. - Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпкали от яд.
- Дори и да е празна, едва ли е скучна - възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Галерията. - Майсторската изработка на всичко това е невероятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всичко с примитивни инструменти.
- И много роби.
- Не - възрази Мейси. - Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат подобри от него. „Да, ние също бихме могли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използвали хиляди роби” или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.
- Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? - попита Еди. - Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?
- Никой не знае - отвърна Нина.
- Май честичко ще чувам този отговор, а?
- Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много време и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се започне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите41, но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? - Нина погледна към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мнението ѝ. - Той е построил Червената пирамида в Дашур, която е първата „истинска” пирамида. Била доста голяма - но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. - Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. - А защо са избрали да строят точно пирамиди… както вече казах, никой не знае.
Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.