- Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!
- Променила съм си прическата.
Той се усмихна.
- За мен е истинско удоволствие да се запознаем.
- За мен също. - Тя разтърси ръката на египтянина. - А това е Еди, моят съпруг.
- Съпруг? - изненада се Бъркли. - Оженили сте се?
- Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите подарък - рече Еди.
Нина погледна към руините край Сфинкса.
- Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме разкопките?
- Съжалявам - отвърна Бъркли през зъби. - Позволено е само за служители.
Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.
- Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?
Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.
- Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописите бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. - Той кимна с глава към пазачите до вратата. - Наскоро имахме проблеми.
- И аз така чух.
Бъркли се намръщи.
- Така ли?
- Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? - Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бъркли изглеждаше раздразнен, че това се разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. - Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?
- Да. Освен това ме нападна - каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.
Лицето на Бъркли потъмня.
- Откъде научихте за това? - сопна им се той. - От Лола, нали?
- Всъщност, не - отвърна тя, защитавайки приятелката си. - От самата Мейси.
Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.
- Говорили сте с нея? Къде?
- В Ню Йорк - отвърна небрежно тя. - Разказа ми много интересна история за това, което става тук. - Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. - А след онова, което се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.
- Какво се е случило? - попита Бъркли.
- Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей - обади се Еди. - Стрелби, преследвания с коли, експлозии - обичайното.
- Каквото и да ви е казала, е лъжа - реагира малко прибързано Хамди.
Нина посочи стената край пътя.
- Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще откриеш нещо много интересно.
- Като какво, например?
- Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.
Бъркли се втренчи в нея.
- Пълни глупости - рече най-накрая той.
- Моля? - рече обидено Нина.
- Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на залата ще бъде предавано по телевизията - сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм”? Участието във „Вечерното шоу”? - Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. - И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го понесеш, нали?
- Няма нищо общо с мен - изръмжа тя. - Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище - и може би изваждането на теб и АСН от неловка ситуация.
Бъркли завъртя очи.
- О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, невероятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оправдае, са ти прозвучали много реално.
Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и протегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушаваше да замахне.
- Нищо не съм „творила” - наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вярваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изчакам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка” в лицето! Какво ще кажеш?
- Това е абсурдно! - изригна Хамди. - Няма никаква шахта, няма никакъв обир.
- Естествено, че ще кажеш така - обади се Еди. - Нали и ти си замесен.
Египтянинът се опули разярено.
- Това е… Това е клевета!
- Има много лесен начин да се докаже, нали? Погледни в палатката!
Хамди хукна към охранителната врата.
- Доктор Бъркли, отказвам да търпя подобни обиди. Ще се видим на разкопките - и съм силно изкушен да заповядам тези двамата да бъдат изхвърлени оттук! - Единият от пазачите вдигна ръка да го спре, очевидно не го познаваше, но другият му каза нещо и той отстъпи назад.
Бъркли поклати глава.
- Знаеш ли, наистина е тъжно да видя колко ниско си паднала, Нина. Не знам дали да те съжалявам, или да ти се присмея!
- В единия случай ще те заболи повече - изръмжа Еди.
Бъркли очевидно се почувства неудобно при не чак толкова прикритата заплаха.