- Винаги съм смятал, че си неуравновесена - изсумтя той, тръгвайки след Хамди. - Май съм бил прав.
- Така ли? Аз пък винаги съм смятала, че си задник, и познай! Също се оказах права! - извика Нина след него. Този път и двамата пазачи се изпъчиха пред него и му попречиха да влезе в комплекса, докато не им показа картата си. Той хвърли последен поглед назад към Нина и тръгна след Хамди.
- Мисля, че мина добре - каза Еди, подсмихвайки се.
Нина беше вбесена.
- Дявол да го вземе! Трябваше само да погледне в палатката и всичко щеше да приключи!
- Е, не може да каже, че не си го предупредила. Както и Ротшилд. Ако наистина ограбят комплекса, точно те ще изглеждат като глупаци.
- Но ако тези момчета имат връзките и ума да организират нещо такова, значи ще успеят да прикрият добре следите си, преди Лоугън да отвори входа. Никой дори няма да заподозре, че вътре е имало нещо друга, което е било ограбено. О, Боже. - Тя погледна изморено към храма на Хафра и видя, че Мейси им ръкомаха нетърпеливо. - Супер, сега пък ни вика.
- Какво стана? - попита Мейси, когато стигнаха до нея.
- Ще погледне ли?
- Познай - отвърна Еди.
- Ще погледне?
- Опитай пак.
- Ох.
- Освен това той ни мрази - добави Нина.
По изражението на Мейси пролича, че тя въобще не беше предвиждала вероятността от провал.
- Но… Няма начин! Какво ще правим сега?
- Какво бихме могли да направим? - попита риторично Нина. - Лоугън няма да ни послуша, Хамди е замесен, а ние не можем да влезем в комплекса, за да намерим сами това нещо.
Мейси порови в джобовете си.
- Аз все още пазя пропуска си - каза тя и извади картата си. - Ако пазачите на входа са нови, няма да ме разпознаят, така че ще мога да вляза.
- И след това какво? Ако хората на Шабан те видят, ще се опитат да те убият. И дори да намериш някакво доказателство, когато се опиташ да му го дадеш, Лоугън ще заповяда да те арестуват.
- Но ние трябва да направим нещо! АСН ще отвори Залата на летописите след по-малко от осемнайсет часа, което означава, че каквото и да правят лошите, те го правят в момента! И това е единственият ни шанс да ги спрем!
- И на мен не ми се иска да ограбят Залата на летописите - каза Нина, - но освен ако не разполагаме със солидно доказателство, което да представим пред египетските власти, не виждам какво друго можем да направим, за да ги спрем!
- Нима просто ей така ще се откажеш? - попита невярващо Мейси. Тя измъкна страниците от списанието и ги размаха пред Нина. - Нима просто ей така си се отказала, когато някой ти е казал, че няма да намериш Атлантида? Нима си се предала, когато никой не е вярвал, че гробницата на Херкулес съществува?
Нина раздразнено дръпна листите от ръката ѝ.
- Речите си от бисквитките с късмети ли ги вземаш? - подигра ѝ се тя. - Просто мисля практично. Не можем да направим нищо, освен ако не намерим начин да влезем в комплекса, което няма как да направим без пропуски - а дори и да успеем, там има петнайсет археолози и цял телевизионен екип, плюс един Бог знае колко пазачи!
- Едва ли стоят вътре през цялото време - допусна Еди. - Ще отварят залата рано сутринта, нали? Което означава, че АСН и телевизионните екипи ще трябва първо да поспят малко. - Той надникна над високата стена. - Правят ли все още онова светлинно шоу, каквото имаше в „Шпионина, който ме обичаше”? - Мейси кимна. - Значи всички ще гледат към Сфинкса, а не встрани…
- Да не ти е хрумнало нещо? - попита Нина.
- Мисля, че знам как да прникнем вътре. - Той се обърна към Мейси. - Но има голяма вероятност да те заловят. Склонна ли си да рискуваш?
Нина го погледна предупредително, но Мейси вече кимаше ентусиазирано.
- Какво трябва да направя?
- Като за начало - да минеш през вратата, без да те арестуват. - Той се обърна назад и погледна към Кайро. - Но първо трябва да напазаруваме.
*
Когато се върнаха, светлинното шоу беше в разгара си.
Еди погледна обления в светлина Сфинкс, след което проследи погледа му към насядалата публика.
- Ха - рече той, забелязвайки осветената табела на сградата, която се намираше отвъд периметъра. - Сфинксът гледа право към „Пица Хът”.
- Ако онзи, който го е построил видеше това, щеше да се побърка - рече Мейси. - Разположението на Сфинкса не е случайно, обърнат е така, че да може да вижда изгрева. А сега денят му започва с пеперони.
- Не знаеш ли кой го е построил?
- Мислех си, че е Хафра - обади се Нина.
Мейси поклати глава.
- Едва ли. Не си ли чувала за Инвентарната стела?
- Кое? - попита Еди.
- Древен текст, който е открит през 1857 година. Според него Сфинксът вече е бил тук, когато Хафра започнал да строи пирамидата си. Затова и издигнатите пътеки към пирамидата не сочат на изток - трябвало е да заобиколят Сфинкса.