Тя се спря, принуждавайки двамата мъже да се приближат до нея. Еди се пусна и прелетя останалото разстояние, приземявайки се почти беззвучно върху пясъка, претърколи се и веднага се прикри зад една купчина тухли. Мейси държеше в ръка фотоапарата си и сочеше към Сфинкса. Не можеше да я чуе заради гърмящия през тонколоните глас на водещия светлинното шоу, но предположи, че ги моли да я снимат на фона на паметника.
Те като че ли не проявиха разбиране, единият протегна ръка за пропуска ѝ. Еди тихомълком се приближи до тримата, докато Мейси разтърси рамене, разкривайки отново впечатляващия си бюст. Тези пазачи не се впечатлиха толкова, мъжът нетърпеливо щракна с пръсти.
Тя вече беше забелязала Еди и изигра цяло представление, претърсвайки всичките си джобове, преди да извади пропуска си. Пазачът го грабна от ръката ѝ и го освети с фенерчето.
Еди се мушна под найлоновата мрежа. И двамата мъже бяха сложили ръце върху кобурите си.
Ако чуеха стъпките му или го зърнеха с периферното си зрение…
Пазачът погледна Мейси и освети лицето ѝ с фенерчето. Намръщи се.
Като че ли си я спомняше…
- По дяволите! - изкрещя Мейси, завъртайки се рязко на запад. - Погледнете! Пирамиди!
Пазачите инстинктивно се обърнаха да видят, а Еди се втурна към тях и удари главите им една в друга с глухо изпукване. Двамата мъже се отпуснаха на земята.
Мейси отскочи стреснато назад.
- О, Боже! Ти… Уби ли ги?
- Само ако имат глави като на Хъмпти Дъмпти - отвърна той. - Подай ми ръка.
- Все едно гледах филм! Как успя да го направиш?
- Хващаш главите и удряш здраво. Елементарно. - Той подхвана единия от отпуснатите пазачи за раменете. Неохотно, все още несигурна, че мъжът е жив, Мейси помогна на Еди да го завлече зад купчината пръст.
След това Еди се върна за другаря му. Погледна към стената и видя как Нина колебливо се спуска по въжето. Когато скриха и втория пазач, тя беше съвсем близо до земята.
Когато Еди се появи под въжето, следван от Мейси, Нина го погледна гордо.
- Виж тук! - похвали се тя и дръпна въжето. - Добра работа за човек, който не е тренирал от месеци…
Над главите им се чу тих звън на метал, пренатоварената кука се счупи и Нина се стовари върху пясъка.
- О, по дяволите! - простена тя.
Еди ѝ помогна да се изправи.
- Май не трябваше да се притесняваме за моя дебел задник, а? - Мейси се изкикоти.
- Млъквай - изръмжа Нина, изтупвайки се от пясъка, докато Еди намотаваше въжето и се оглеждаше къде да го скрие. - И какво, по дяволите, беше това? - Тя шляпна с ръка по гърдите на Мейси. - Скрий ги, за Бога!
Ядосаната Мейси закопча ризата си.
- Какво? Нали свършиха работа!
- Пред Еди нямаше да мине.
- Защо, ‘щото е стар?
- Не - отвърна обидената Нина, - защото е служил в спец частите и е обучаван да не се връзва на подобни неща.
Мейси беше изненадана.
- Служил е в армията? Мислех, че е просто някакъв археолог. Тоест не се е шегувал, когато каза, че ти е бодигард?
- Не. Така се запознахме - той ми спаси живота. Всъщност, повече от веднъж. Макар че и аз спасих неговия няколко пъти, така че сме квит.
- Супер - рече Мейси, впечатлена повече от всякога от съпруга на Нина. - Ами… той няма ли по-малък брат?
Еди се върна при тях.
- Не знам колко време ще бъдат в безсъзнание - каза той, - но така или иначе трябва да действаме бързичко.
- Определено - съгласи се Нина. Тя отиде до палатката и се ослуша за някакви звуци, които да разкрият присъствието на хора вътре. После отметна платнището. Палатката беше празна - но както Мейси им беше разказала, в единия ѝ край имаше дървена кабинка.
- По дяволите - промърмори Мейси, откривайки единствено една празна маса в другия ъгъл. - Тук бяха разгънати плановете, но са си ги прибрали! - Тя се обърна назад. - Единият от мъжете, които носеха сандъка, беше Гамал - шефът на охраната. Може пък почти да са приключили - ами ако сме закъснели?
- Сега ще разберем. - Нина отвори вратата на кабинката.
Меси беше права: надолу наистина имаше шахта, която се спускаше под платото. Отнякъде се носеше бръмченето на генератор… както и някакъв друг, по-отдалечен звук от електрически уред. Тя се запъти към стълбата, но преди да започне да се спуска по нея, върза косата си на конска опашка.
- Йе, бейби, тя се върна! - каза Еди и се ухили. Мейси също се усмихна, докосвайки собствената си конска опашка, а Нина започна да слиза по стълбата.
7.
Шахтата беше дълбока около шест метра и се спускаше в полегат тунел с каменни стени. Преди да скочи в него, Нина провери дали отдолу не ги чака някой. Пътят на север беше блокиран от струпан пясък, но южният коридор беше разкопан и разкриваше прохода, който не беше използван от хиляди години. На всеки четири-пет метра по тавана бяха закачени крушки, и така до далечината.