Еди се промъкна до нея, опитвайки се да чуе какво говорят. Разговорът се водеше на арабски; успя да разпознае отделни думи, но не достатъчно, за да разбере всичко.
- Това ли е зодиакалната диаграма?
- По-скоро онова, което е останало от нея. - Последната ѝ част също скоро щеше да изчезне. Гамал премести под нея част от оборудването - подплатена подкрепяща рамка, монтирана върху пневматичен крик. Натисна някакъв бутон и в камерата отекна пронизителното свистене на компресиран въздух. Подемното устройство започна бавно да се разтяга. Хамди запуши ушите си с ръце и се изгуби от обхвата на фотоапарата.
Шабан остана, съсредоточен върху машината. Рамката продължи да се вдига. Когато се озова точно под диаграмата, тя забави скоростта си и продължи да се издига сантиметър по сантиметър, докато подплънките не докоснаха древния таван.
Съскането на пневматиката спря - но беше бързо заменено от воя на циркуляра. Мъжът с маската продължи да реже камъка. След като рамката вече подкрепяше картата, той можеше спокойно да я изреже от тавана.
Кротала каза нещо на Шабан и двамата мъже се изгубиха някъде. Нина изруга. Но поне сега можеше ясно да заснеме как крадат картата. Може би това щеше да е достатъчно, за да убеди египетските власти…
Някакво движение я принуди да се дръпне назад в тъмното. Мускулест бял мъж с ниско остригана посивяла коса тръгна да слиза по стълбите. Носеше нещо, което приличаше на моторна резачка, макар да беше много по-грубо от стандартния инструмент на дървосекачите: това беше специализирано оборудване за обработка на камъни. Докато се спускаше, той намотаваше на ръката си захранващия кабел, чийто край се губеше в осветената зала.
- Като че ли се канят да се омитат - прошепна Еди, щом мъжът се скри от погледите им.
- Може би и ние трябва да направим същото - отвърна Нина. Тя спря записа и тримата се изтеглиха през трите тъмни стаи - но бяха принудени да спрат при входа на първата.
- Гръм и мълнии - промърмори Еди. Мъжът проверяваше криковете, които поддържаха каменната плоча.
- Можем да притичаме покрай него - предложи Мейси.
- Да, но ако има пистолет, лесно ще ни улучи в тоя тунел. Трябва да се измъкнем, без някой да ни забележи.
Възможностите за това намаляваха с всяка минута. Кротала се появи в преддверието, изтупвайки праха от брадата си. Бръмченето на резачката заглъхна, заменено от съсъка на спускащото се пневматично устройство. Не след дълго Гамал и другият мъж внесоха поредния сандък в стаята, следвани от Шабан и Хамди.
- Това ли е всичко? - попита Кротала. - Сега какво следва?
- Сега - отвърна Шабан, - ще разчистим. - Той погледна часовника си и посочи източния вход. - Имаме малко повече от пет часа, преди АСН да отвори онази врата. Лоренц, колко време ти е нужно, за да запечаташ царския вход?
Сивокосият мъж отмести поглед от криковете.
- Щом изнесем всичко оттам, ми трябва един час да върна блока на мястото му - отвърна той със силен холандски акцент.
- Следите по пода са голям проблем - рече Хамди, оглеждайки нервно стъпките по прашния под.
- Няма да бъдат. - Шабан посочи няколко въздушни цилиндъра, оставени край компресора. - Ще използваме сгъстен въздух да почистим подовете - когато АСН влязат тук, прахът отдавна ще се е слегнал. - Той кимна с глава на мъжа, който стоеше до Гамал. - Брома, хващай се за работа.
- Мамка му - прошепна Еди. - Май все пак ще се наложи да потичаме. Потегляме веднага, щом се върнат горе да си приберат инструментите.
Те изчакаха в тъмното, докато Брома започна да издухва следите от пода. Останалите мъже се отдалечиха от вихрите прашен въздух.
- Дали да не рискуваме? - предложи Нина.
- Онзи все още е до вратата - отвърна Еди, сочейки Ло-ренц, който оглеждаше криковете. - Когато се махне…
Брома изведнъж спря да работи и се втренчи с озадачено изражение в пода до тъмната стая. Еди веднага разбра защо.
Беше видял техните отпечатъци в праха.
- Назад, назад! - изсъска Еди. Брома проследи новите следи до входа и се изгуби в сенките.
Еди и Нина се скриха зад отломките на пречупената колона. Мейси се сви до един по-малък камък. Брома продължи да осветява с фенерчето си пода. Избра си един комплект следи и тръгна по тях.
Право към скривалището на Мейси.
Тя изплашено се сви още повече - и някакво малко парче се строши под подметката ѝ. Изпукването едва се чу, но бе достатъчно, за да накара Брома да потръпне. Лъчът на фенерчето му се фокусира върху падналата колона. Той остави бутилката със сгъстен въздух на земята… и извади нож.