- Подай ми една от онези делви - нареди Еди.
Нина се намръщи при мисълта за унищожаването на поредния артефакт, но му подаде контейнера. Той претегли тежестта му на ръка.
Гласът на Шабан отекна в тунела:
- Боби, размърдай се! - За миг Кротала отмести поглед по посока на вика…
Еди изскочи и запрати контейнера с всичка сила.
Когато Кротала стреля, той вече се претъркулваше зад съседната колона. Куршумът улучи контейнера във въздуха и той се пръсна на парчета. Някои от тях застигнаха Еди, но той не им обърна внимание. В главата му се въртеше само една мисъл.
Шест изстрела.
Той скочи с надеждата, че е преброил правилно и че барабанът на револвера не е за седем патрона…
Не беше. Американецът се обърна и побягна към тунела.
Еди хукна след него, опитвайки се да избегне висящите крушки.
Осъзна твърде късно, че Кротала носи втори револвер. Той го извади от джоба си, спря, обърна се…
Еди се хвърли върху него. Двамата се стовариха на пода до бръмчащия генератор. Кротала вдигна пистолета, но Еди го изби от ръката му. Стрелецът се опита да го докопа, но Еди заби юмрук в бъбреците му и мъжът се преви от болка.
Но Кротала все още не беше извън строя; той се завъртя рязко и заби лакът в гърдите на Еди. Англичанинът изпъшка, ударът попадна в реброто, което беше счупил няколко месеца по-рано.
Кротала усети слабостта му и го удари отново в същото място. Еди отстъпи към подпорната греда.
Американецът се освободи от захвата му и се опита да се изправи, но Еди го изрита силно в гърба. Кротала залитна и отново се стовари на земята…
В краката на Шабан.
Еди вдигна поглед. Шабан държеше револвера и го беше насочил към него…
Той стреля, а Еди се претърколи зад генератора. Първият изстрел се заби в пода и рикошира към тунела - но следващият улучи генератора. Машината изхълца, механизмът ѝ проскърца. Проблеснаха светлини. Следващият изстрел проби резервоара и от дупката бликна бензин.
- Назад! - извика Шабан на помощниците си и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Кротала се изправи със садистичен смях. Двамата мъже се изтеглиха в коридора.
- Мамка му! - прошепна Еди. Имаше избор - да умре от куршум или от изгаряне.
Шабан стреля. Горещият куршум подпали бензиновите изпарения и в коридора блъвна огън.
Еди се наведе и побягна…
Генераторът избухна. Крушките веднага угаснаха, но Еди виждаше всичко твърде добре благодарение на ярката оранжева огнена топка, която изригна зад него и опърли кожата и косата му. Той се хвърли на пода. Огнената буря профуча над него, облизвайки тавана.
Ехото от взрива заглъхна, но не този шум го притесняваше, а зловещото пропукване на поглъщано от огъня дърво и по-силното хрущене на камък - таванът поддаваше.
Еди побягна към тъмната зала. Зад него таванът се срути с трясък. Той залитна към преддверието, следван от задушлив, гъст облак пясък.
- Еди! - извика Нина, давейки се от кашлица. - Добре ли си? Еди!
- Да… Добре съм - избоботи той, притиснал тениската си към устата и носа. Шумът от срутването беше спрял, от тунела се чуваше само съскането на падащия пясък.
- Какво стана, по дяволите?
- Генераторът се взриви, отнесе подпорите. Таванът се срути.
- Значи сме в капан? - Приближаващата се неясна светлина се оказа Мейси, която носеше изпуснатото фенерче на Брома. - О, Боже! Ще ни свърши въздухът!
- Мястото е доста просторно, така че няма да имаме проблем, стига някой да не реши да бяга за здраве - успокои я Еди. - Или пък не изпадне в паника.
- Не се паникьосвам! Та ние сме заклещени под Сфинкса, защо да се паникьосвам?
Нина помогна на Еди да се изправи.
- Добре ли си?
- Мърдам. Макар че бих изритал здраво онзи задник! Мейси, дай ми фенерчето. - Той го насочи към тунела. Въпреки че прахът беше все още доста гъст, ясно се виждаше, че проходът е напълно блокиран. - Ох. Доста копаене ни чака.
- Няма нужда. Забрави ли? - Нина насочи ръката му с фенерчето към източния край на залата. Лъчът попадна върху орнаментираните колони край втория вход. - Просто трябва да изчакаме момента…
*
Бъркли си пое дълбоко въздух, преди да вземе последния счупен камък и с нарочна показност го премести встрани.
- Това… е то - обърна се той към камерата, която го следваше. Въпреки че тесният тунел позволяваше само на шестима души да присъстват на отварянето на Залата на летописите, циклопското стъклено око позволяваше на милиони по света да го наблюдават. Всичко, което кажеше през следващите няколко минути, щеше да бъде запомнено като думите на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната.