Выбрать главу

Рад натисна паузата.

- Значи отиват в Дендера? Все още можете да ги на­стигнете.

Нина поклати глава.

- Не. Дубликатът е приблизително копие, не точно. Те ще искат да сравнят зодиака на Сфинкса с оригинала.

- Къде се намира той?

Нина се усмихна.

- Искаш ли да разгледаш един музей?

10.

ПАРИЖ

- Доста време мина, откак за последно бяхме тук - каза Еди, докато заедно с Мейси и Нина прекосяваха вътреш­ния двор на Лувъра. - Трябва да са… колко? Три години и половина?

- Боже, как лети времето! - въздъхна Нина.

Те минаха покрай високата двайсет метра пирамида от алуминий и стъкло, която се издигаше в средата на двора и продължиха към богато украсеното крило „Съли”. Наоколо имаше много повече охрана от предишното им посещение; поредицата музейни кражби през последните месеци беше принудила Лувъра да вземе предохранителни мерки, за да възпре крадците да опитват каквото и да било в Париж.

- Добре, значи ни трябва стая 12а в Египетската секция - каза Еди, докато разглеждаше туристическия справочник.

- И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…

- Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да поглед­нем нещо и после да излезем - настоя Нина.

- Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. - Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успеш­но. - Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.

- Еснаф - изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експона­тите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикно­вени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавай­ки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко пред­дверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край - или по-точно над него.

- Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо” - рече Еди.

Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Денде­ра, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлу­пак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизира­ните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.

- Така, виждам Лъв и Скорпион - каза Еди и посочи фи­гурите на лъва и скорпиона, - но останалите не ги разпозна­вам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.

- Ето я. - Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.

- Какво, това агнешко краче ли?

- Така е изглеждала на древните египтяни - отвърна Нина. - Но почти всички големи съзвездия - Везни, Телец, Овен - са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. - Тя посочи към една от фигу­рите. - Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.

Еди стреля напосоки.

- Озирис?

- Бам! Десет точки.

Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зоди­ака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картина­та максимално и ги беше снабдил с две копия - едното пред­ставляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означа­ваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фи­гури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.

Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.

- Приличат си много, но има и някои разлики. Този чер­вен кръг тук го няма при Дендера.

- Щом е червен, значи сигурно представлява Марс - предположи Нина. - Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди годи­ни, но само за няколко седмици планетите променят места­та си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак - ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.