Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси изведнъж щракна с пръсти.
- Охо! Това е различно.
Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.
- Този приятел - мисля, че пак е Озирис. Цветът е същият като в другото му съзвездие - зелен.
- Озирис е бил зелен? - попита Еди. - Да не е бил Вулкан или нещо такова?
- За египтяните зеленото олицетворявало новия живот - обясни Мейси. - Но този тук - тя посочи отново фигурата, - него го няма в големия зодиак.
Нина се вгледа по-внимателно.
- Какво е това там до него? - До втория, по-малък Озирис се забелязваше малка жьлто-оранжева фигура.
- Друга планета?
- Не знам… - Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.
Три ъгъла. Триъгълник.
Пирамида.
- Не може да бъде! - ахна Мейси, стигайки до същия извод като Нина. - Не може, по… - Тя погледна смутено Нина.
- Всичко е наред - каза Еди и се ухили. - Можеш да ругаеш.
- …дяволите! - завърши Мейси. - Това е пирамидата на Озирис!
- Вероятно. - Нина погледна към тавана за потвърждение. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на релефа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. - Когато позицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! - Тя забеляза, че Еди поклаща глава. - Какво?
- Не става така - рече той. - Да, звездите могат да се използват за навигация. Но не може просто да погледнеш нагоре, да сравниш онова, което виждаш със звездната карта и да разбереш веднага дали си на правилното място - не и без секстант и алманах, в който са описани позициите на всички звезди в съответния ден на годината.
Въодушевлението на Нина се изпари за миг.
- О!
- Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?
- Да… - отвърна несигурно Нина.
- Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. - Той погледна към тавана. - Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… - Устата му изви в крива усмивка. - Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?
Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.
- Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.
По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.
- Така - рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.
Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един правоъгълник.
- Добре, сега какво?
Той отиде в празния край на стаята.
- Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си - но продължавай да я държиш обърната надолу.
Тя последва напътствията му и беляза стената, към която се беше обърнал, със “С”.
- Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг - продължи той. - Така че отбележи и нея. Така. - Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. - Това означава че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?
- Да, ясно - отвърна Нина, добавяйки съответните букви.
Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лицето. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, сочейки поред всяка стена.
- Север, изток, юг, запад - съвпада с картата ти, нали?
- Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.
- Да, разбира се. - Тя с облекчение свали ръката си. - Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че твоят север да сочи към северния коридор. - Тя го направи. - Така, какво не ѝ е наред на картата?
Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна! - Хей! - Север си беше север и юг си беше юг - но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от лявата страна на страницата, а запад на дясната. - Това е… това е много странно.
- Казах ти, че ще откачиш - рече Еди. - Мак ми го показа, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.