Мейси погледна към рисунката на Нина.
- Не мога да схвана.
Той ѝ подаде тетрадката и писалката.
- Хайде, опитай сама.
- И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? - попита Нина, докато Мейси се изви назад и започна да рисува.
- Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си нямам. - И двамата се усмихнаха. - Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо, че разполагат с цялата диаграма.
- Да се надяваме, че е така.
Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.
- Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!
- Да, нали? - рече Еди. - Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?
- Никога не съм казвала, че си скучен! - възрази тя.
Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше прекъснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.
- Съжалявам, приятел - каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. - Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.
- Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва - каза мъжът, който очевидно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. - Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.
- О, ВИП? - рече Еди с преувеличена учтивост. - Е, разбира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?
- Мили Боже, не - добави Нина с приповдигнат тон. - Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обонянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! - Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.
На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.
- Извинявам се за неудобството - рече той през зъби, преди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.
Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.
Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.
11.
- Опа! - Еди се съвзе пръв от изненадата. - Радвам се да ви видя тук.
Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.
- Точно така, умен ход - каза Нина, опитвайки се да прикрие нервността си. - Това не ви е „Шифърът на Леонардо”. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки посред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.
Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту другата групичка.
- Познавате ли се?
- Не са ни запознавали официално - отвърна Нина със студен сарказъм. - Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.
- Боби Кротала - обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. - Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.
- Кротала? - обади се присмехулно Еди. - Глупости! Не може това да е истинското ти име.
Онзи присви очи.
- Аз съм индианец чероки, задник такъв.
- Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.
- Знаеш ли - рече Кротала, поклащайки глава, - по-добре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току виж съм ти затворил устата. Завинаги.
- Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние - отвърна Еди, без да се впечатли от заплахата на американеца. - Бил си позорно уволнен, нали?
- Еди, скъпи - обади се Нина с напрегната усмивка, - ще спреш ли да провокираш човека?
- Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд - каза Шабан. - Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса доста голяма част от света ви познава. - Служителят на музея примигна, разпознавайки я. - Както и госпожица Шариф - добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверието. - Дошли сте тук заедно. Колко удобно.
- Защо сме все още тук? - прошепна уплашено Мейси на Нина.
Шабан присви очи съсредоточено.
- Защо сте тук, доктор Уайлд?
- Предполагам, че по същата причина като вас. - Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения наново зодиак. - От силен интерес към древната астрология.
Очите му се присвиха още повече.
- Много силен.
- Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим - надявам се, да не е много скоро, всъщност.