- Знаете ли какво - рече Кротала и отново бръкна в джоба си, - какво ще кажете да ви изпратя до изхода?
- А ти какво ще кажеш да не го правиш? - отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.
- Всичко е наред, Боби. - Шабан докосна мъжа по ръката. - Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се - усмихна се той искрено, но злобно, - при по-неофициални обстоятелства.
- Очаквам го с нетърпение - отвърна Еди, продължавайки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като статуи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. - Добре, момичета, тичайте!
Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свързани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпала към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите погледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.
- Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал екипа горили. - Той разгърна туристическата карта. - Къде е най-близкият изход, по дяволите?
Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.
- Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет - оплака се Еди.
Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, паркирана в близката забранена зона - голям черен джип мерцедес със затъмнени стъкла.
- Дали това не е колата на Шабан?
- Може би - отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. - Защо? Да не искаш да я претърсим?
- Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.
- Тъкмо успяхме да се отървем от него, а ти искаш го последваме? - попита Мейси.
- Не можем да открием пирамидата на Озирис, без да видим целия зодиак - каза Нина. - А той е у Шабан.
Те побързаха да се скрият зад ъгъла. Нина погледна назад. Никой не ги следеше.
- Не е задължително да е неговата кола - обади се Еди.
- Тогава значи сме прецакани. Но в забранената зона паркират само ВИП-ове, така че да изчакаме и да видим.
Оказа се, че това наистина беше колата на Шабан. Десетина минути по-късно египтянинът с белязаното лице излезе от Лувъра. Двамата с Кротала се качиха в мерцедеса.
- Смяташ ли, че е разгадал как да намери пирамидата? - зачуди се Мейси.
- Има само един начин да разберем - отвърна Нина. Джипът потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: - Такси!
- По дяволите! - изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. - Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.
Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с такси - след като първо успяха да убедят шофьора му, че молбата имsuivez cette voiture!51не еune blague62.Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Озирис - пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.
- И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? - попита невярващо Мейси. - Знам, че е бил кинозвезда, но моля ви се!
Нина помоли шофьора да спре.
- Защо не си измислиш собствена религия, пък да видим как ще се развият нещата.
Мейси се замисли.
- А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.
- Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.
- Ей! - изръмжа Еди.
Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.
- И сега какво? - попита Еди. - Ще ги чакаме пак да излязат?
- Не знам - сви рамене тя. - Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. - Тя огледа тълпата. - Трябва да призная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.
- Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?
- Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души - ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.
- Ъ-ъ-ъ…, доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по телевизията - възрази Мейси. - А и преди това си бяхте известна.
Нина погледна към близките магазини.
- Добре, може пък да се дегизираме…
*
- Тази дегизировка не струва - прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в залата, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Озирис от двете страни на входа.
- Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж - изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж” над козирките.