Ужасът ѝ придаде сили. Тя заобиколи руините; мрачният лабиринт на Храма на Сфинкса се простираше по-долу, злокобно просветващ в червено и зелено. Някой стоеше на алеята…
- Доктор Хамди! - изкрещя Мейси. - Доктор Хамди, помощ!
Хамди се спря объркан, през това време тя прескочи пролуката и се приземи пред него.
- Какво става, госпожице… Мейси, нали?
- Там - изпъшка тя. - Те копаят, опитват се да ограбят Залата на летописите!
- Какво? Какви ги говорите?
Мейси погледна назад, където охранителят тъкмо заобикаляше горния храм и се спря несигурно, когато забеляза Хамди.
- Онзи тип с белега, Шабан, това е негова работа! Той има четвърти свитък - снимах го! - Тя натисна бутона, за да му покаже изображението. - Вижте!
Объркването върху лицето на Хамди се смени със смайване.
- Разбирам. Елате с мен. - Той я докосна по ръката…
И я стисна, болезнено силно.
- Хей, какво… - Мейси се опита да се отскубне. Той я стисна още по-силно. - Пуснете ме!
Той не обърна внимание на виковете ѝ. Типът със сакото от змийска кожа се появи в полезрението им.
- Дръж я там! - извика той.
Хамди дръпна Мейси към пролуката. Тя се опита да го удари по лицето, но той отби ударите ѝ със свободната си ръка. Охранителят тичаше към тях…
Тя изщрака с фотоапарата в лицето на Хамди. Той трепна, заслепен от светкавицата - и Мейси заби острия ръб на апарата в основата на носа му. Последва още един удар в челото му - и тя се изтръгна от здравата хватка.
Охранителят прескочи пролуката, блокирайки пътя ѝ към Сфинкса. Вместо това тя побягна по алеята - и видя как двамата охранители на портала на комплекса се втурват към нея.
Те всички бяха замесени!
Тя промени посоката си, като скочи към северната стена на Храма на Сфинкса и побягна покрай нея. Усещаше неравността на древните, засегнати от ерозията камъни под краката си.
- След нея! - извика американецът. Първият охранител я последва край стената. Двамата отпред също промениха посоките си на движение с намерението да прескочат рова, отделящ храма от горното ниво на комплекса, и да я хванат.
Стената беше висока близо четири метра, твърде много, за да скочи долу…
Вместо това тя се спусна от наклонената стена под ъгъл - колкото да докосне върха на разрушения каменен стълб метър и половина по-долу, после скочи и потъна в мрака от отвъдната страна. Болката експлодира и в двата ѝ крака при сблъсъка им с почвата. Тя падна, от джоба ѝ се изсипаха телефонът и някакви дребни монети и се изтъркаляха надалеч.
Охранителят скочи върху стената подир нея…
Осветлението се промени, червените лъчи от прожекторите внезапно изчезнаха. Протегнатият крак на мъжа не улучи горната част на стълба. Другият му пищял се удари в каменния ръб и тялото му с въртене полетя надолу, стоварвайки се тежко върху твърдата земя. Той извика и хвана наранения си крак.
Мейси не се чувстваше много по-добре; задъхана от болка, тя се изправи с усилие. Не беше далеч от пасажа, водещ към един от входовете на храма. С пулсиращи от болка глезени тя закуцука към дълбокия мрак отвъд високата източна стена.
Зави зад първия ъгъл и погледна назад. При северната стена имаше охранител, но вниманието му бе насочено към ранения му колега. Не я видя. Тя мина втория завой…
И се блъсна в метална решетка.
По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, отколкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзетото кресчендо на записа.
Но Мейси можеше да чуе другите викове. Преследвачите ѝ бяха в храма.
И тя беше в капан.
Виковете се приближаваха.
Вътрешната стена срещу решетката беше някак по-ниска от останалите - и на светлината, струяща между прътите, Мейси успя да забележи опори, на които да стъпи. Изкачи се. Часовете, прекарани в гимнастическата зала за тренировки на мажоретките, сега вече не ѝ се струваха само неприятно задължение.
Тя надзърна над ръба на стената, за да види типа със сакото от змийска кожа само на около четири метра разстояние от другата стена, и един човек, пресичащ долното ниво на храма. Още един навлизаше на бегом в коридора.
Тя беше в капан…
Издърпа се нагоре и легна върху стената, задържайки дъха си, с разтуптяно сърце. Тичащият мъж заобиколи зад ъгъла, достигна решетката, погледна през нея. Никой не бягаше от храма, само туристите зяпаха представлението.
- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осветяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.