Хамди и Шабан забързаха към него.
- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са блокирани.
- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.
- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само студентка.
- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.
- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.
- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.
- Ти к’во мислиш?
Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.
- Смятате да… - Хамди млъкна, шокиран.
- Нямам намерение да прекарам следващите десет години в египетски затвор заради някаква си шибана студентка.
- Доктор Хамди - каза Шабан, - ако тя се измъкне, вие и Гамал ще трябва да се оправяте с Бъркли. Боби, трябва да изпратим хора да наблюдават хотела ѝ, летището, всеки, към когото би могла да се обърне за помощ. Американка ли е?
Хамди кимна.
- Използвайте контактите ни там, за да откриете къде живее… както и къде живее семейството ѝ. Изпратете хора да наблюдават къщите им, да записват телефоните им. Трябва да ѝ затворим устата.
- Разчитайте на това - каза Кротала. Второ изщракване - втори пистолет.
Мейси се разтрепери, почувства ужасно гадене. Смятаха да я убият! Всички инстинкти ѝ подсказваха да побегне, но тя не смееше дори да се помръдне.
Един от охранителите извика от южния край на храма, докладвайки, че останалите входни коридори са празни. Кротала прекара лъча на фенерчето си през двора.
- А онези камъни там, до стената? Може ли да се е изкачила по тях?
Той тръгна нататък, токовете на каубойските му ботуши затропаха върху каменните плочи.
- Иди с него - каза Шабан. За момент Мейси си помисли, че говори на Хамди, преди да осъзнае, че се обръща към един от охранителите.
Онзи, който беше дотичал в коридора подир нея.
Нямаше никой между нея и източната стена…
Адреналинът надделя над страха ѝ. Тя се надигна и побягна по стената, след което скочи на по-горното ниво.
- Хей!
Кротала я беше видял.
Мейси ахна ужасено, очаквайки пистолетен изстрел - но такъв не последва. Шоуто беше свършило, стотици хора биха чули изстрела. Тя се качи на следващия каменен блок и се озова върху ръба на източната стена. Земята беше на повече от шест метра надолу.
Кротала изпълзя като гущер по стената, над която тя се криеше. Охранителят побягна назад по коридора. Мейси се обърна, наведе се и се спусна. С пръсти, вкопчени в корозиралия камък, тя се плъзна надолу, драскайки с върховете на обувките по стената.
Трябваше да се пусне…
Отново я прониза болка, когато се удари в земята и падна по гръб, но беше твърде уплашена, за да позволи това да я спре. Претърколи се и побягна през прашното пространство. Публиката се пръсна, хората се понесоха към най-близкия изход във външната ограда.
Зад нея охранителят се катереше по металната решетка, а Кротала беше достигнал най-високата част на стената и я търсеше с поглед, намери я, но я изгуби пак, когато тя вряза в тълпата. Някой извика възмутено, но Мейси не му обърна внимание, а се приведе и започна да се придвижва в тълпата туристи. Ако успееше да достигне изхода, градската зона на Кайро беше само на няколко стотин метра зад оградата…
Охранителят беше прескочил решетката. Кротала се приземи до него. Още хора тичаха по алеята над храма. Мейси ускори ход, разблъскайки тълпата в отчаяния си стремеж да се добере до изхода. На портала стояха двама мъже с белите униформи на туристическа полиция, но явно още не бяха уведомени за преследването. Хайде, движение…
Кротала и охранителят се затичаха. Охранителят изкрещя на полицая и онзи се огледа. Някои от туристите направиха същото, спирайки, за да видят причината за суматохата.
Пролуката се разшири. Мейси се възползва и премина през портала, преди някой от полицаите да успее да реагира. В момента, в който единият от тях тръгна след нея, тя вече беше изминала половината разстояние до тъмната алея между най-близките постройки. Тя тичаше сред сенките. Достигна до кръстопът и пое надясно, във вътрешността на лабиринта. Зад гърба ѝ отекваше тракането на стъпки. Наляво, отново надясно. Дано да не е глуха уличка, дано да не е…
Ниска, тясна пролука в една от стените точно преди пресечката. Ръководена от някакъв див инстинкт, Мейси се промуши през нея. Озова се в малък двор зад някаква къща, слабо осветен от прозореца горе. Единственият друг изход беше вратата на самата къща.