Да се върнем на Цезар и кампаниите му. Всички те са описани в записките му и няма нужда да ги повтарям. Ще ги съпоставя с кампанията на Марк Крас през 700 година и катастрофата при Каре през следващата 701 година25. Защото преди да опиша какво и ка се прави в тези работи, е хубаво да спомена първо какво НЕ БИВА да се прави. Марк Крас бил голяма скръндза, независимо, че бил един от най-богатите хора в Рим — а може би точно заради това. Тръгнал срещу партите защото завиждал на Цезар и Помпей за военните им успехи, но най-вече за да граби. Смятал, че не бива да прави излишни разходи даже за екипировка на войниците, камо ли пък за разузнаване на противника и проучване на територията, през която предстояло да мине. Резултатът е добре известен — поредната военна катастрофа поради некадърността и алчността на поредния влиятелен парвеню, добрал се до властта. Най-обидно за Крас в случая е, че го съпровождал синът му. А той бил началник на конницата на Цезар през цялата Галска война и много добре знаел цената на доброто разузнаване и се опитал на няколко пъти да посъветва баща си какво да прави. Само дето нямало кой да го чуе. Къде ти — син да учи баща си! Крас напълно игнорирал съветите на сина си и дори напук често постъпвал точно обратното на това, което той го съветвал. Накрая бил заклан като прасе от партите. Такова нещо никога не би се случило на Цезар по простата причина, че той не е започвал кампания без щателно разузнаване на противника. Чак когато знаел всичко, което касае бъдещия ход на кампанията, Цезар я започвал. Това е в основата на неговите невероятни военни успехи — щателната подготовка във всичко. Войниците му знаели, че той се е погрижил за всяка дреболия и му вярвали безрезервно — както и той на тях.
Тук трябва да отбележа и основната слабост на канцеларията по онова време. Задачата й била да събира изключително и само сведения за противниците на Цезар, които не били римляни. Цезар считал, че римски граждани не бива да се шпионират и дори в последвалата гражданска война с голяма неохота се съгласявал на тайни операции срещу противниците си. Казвала си думата римската гордост (dignitas). Най-голям проблем била личната сигурност на Цезар. Дядо ми се опитвал неведнъж да убеди Цезар да формира постоянна охрана, но Цезар упорито отказвал, дори след няколко неуспешни опита за убийство. През цялата Галска война канцеларията не допуснала нито един сериозен опит за покушение на Цезар и без проблем можела да го опази и в Рим, ако самият той изрично не забранил на дядо ми да го охранява, па макар и прикрито. На своя глава дядо ми все пак организирал охраната на Цезар, която неотлъчно го следяла без той да я забележи, но през онези фатални мартенски иди на 710 година26 Цезар влязъл сам в сената и бил убит, тъй като охраната не била допусната в сградата. Това бил последният ден преди заминаването на Цезар и дядо ми на Изток за предстоящата война с Партия и всички — включително Цезар и дядо ми — били заети с приготовленията, така че заговорниците останали известно време без наблюдение и се възползвали от това. Пък и дядо ми не допускал, че ще стигнат дотам да извършат убийство на държавния глава в сградата на самия Сенат!
Новата държава и мястото ни в нея
Следващите няколко месеца били критични за канцеларията, ръководена от дядо ми, също както и за Рим. Отначало дядо ми смятал да разпусне организацията и да се оттегли от активна служба, но убийците на Цезар, начело с Касий и Брут, искали да разрушат всичко, създадено от него, под предлог че спасяват Републиката. Дядо ми Марк решил, че единственият начин да спаси делото на Цезар, както и службата си, бил като му намери заместник. Проблемът бил, че и двамата евентуални кандидати да заемат официалното нмясто на Цезар в държавата — помощниците му Марк Антоний и Марк Лепид — нямали нужните качества, за да продължат с преобразованията в държавата. Фактът, че Цезар ги държал настрана от работата на дядовата канцелария и те не знаели с какво той в действителност се занимава говори ясно както за качествата им, така и за отношението на Цезар към тях. Истината е, че дядо бил единственият човек, посветен в истинските планове на Цезар — ще напомня, че Цезар го избрал много внимателно и нямал никакви поводи да се опасява от него. След като решил да се намеси в разгорялата се борба за власт и отхвърлил двете очевидни кандидатури, които се оказали очевадно неподходящи, дядо ми се спрял на трета възможност — осиновеният племенник, или по-точно праплеменник на Цезар — Гай Октавий, който по онова време бил в Аполония. Всъщност без тайната поддръжка на дядо ми Гай Октавий нямал никакъв шанс нито срещу Лепид и Марк Антоний, нито срещу Сената. Той не бил навършил още 19 години, нямал средства и влиятелни връзки и приятели, които да му осигурят нужното влияние. Но пък бил осиновен от Цезар! Което означавало, че може да разчита на евентуалната подкрепа на ветераните на Цезар! Това предопределило избора на дядо ми. Октавий му бил нужен, защото дядо ми също нямал никакви официални връзки и влияние дори сред войниците на Цезар — смятали го за пияница и женкар, който осигурявал на Цезар леки жени и други забавления по време на походите. Практически никой не знаел за съществуването, а какво остава за дейността на тайната канцелария на Цезар. Стремежът на Цезар да държи разузнаването си в тайна бил осъществен толкова добре на практика, че в този критичен момент никой не подозирал с какво се занимават дядо ми и подчинените му, и те останали ненужни и трябвало сами да се погрижат за себе си. Така че Октавий бил нужен на дядо ми за да може да получи някакво официално прикритие, без което тайната канцелария не би могла дори да съществува, камо ли да си върши работата. Тайната канцелария пък била нужна на Гай Октавий за да компенсира предимствата на другите двама претенденти за властта и да получи влияние в Сената. Освен това много бързо възникнал въпросът какво да се прави с убийците на Цезар, които също се опитвали да заграбят властта под предлог че спасяват Републиката. Ох, тези спасители на Републиката… Като се сетя колко неприятности са докарали на Рим…
26
15 март 44 г. пр.н.е. Иди се е наричал 13 или 15 ден от месеца. 15 през март, май, юли, октомври, 13 през останалите месеци — Б.пр.