Да се върнем на Гай Октавий, бъдещият Август. Всъщност ако се замислиш, неизвестни мой читателю, как така един 19-годишен хлапак успява да надделее над всички останали и накрая да получи цялата фактическа власт в Рим? При положение, че в момента на убийството на Цезар той дори не е бил в града и не е имал никакво влияние нито над Сената, нито над войниците на Цезар! Доста странно, нали? Изведнъж този хлапак получава влияние, средства и дори успява, без да има право на това, да събере частна армия от войниците на Цезар, с която погва убийците му! Откъде ги получава? Случайно? Стане ли въпрос за власт и пари случайни работи няма! В тия работи само наивниците и глупаците могат да разчитат на късмет. Умните хора планират. И то много внимателно! Възходът на Гай Октавий също бил планиран много внимателно. Но не от него, а от дядо ми Марк.
Истината е, че след като дядо ми го докарва в Рим (именно той лично го домъква от Аполония по най-бързия начин, като пътем прибира и военната каса на Цезар, която по онова време била в Брундизиум и от която трябвало да се плащат заплатите на войниците от петнайсетте легиона, събрани за войната на Изток. Именно парите от тази каса позволиха на дядо ми да събере частната армия за Октавиан и да го докара на власт по-късно!), двамата сключват сделка, която бе продължена и при Тиберий и бе спазвана стриктно до смъртта на Клавдий. Единствено Калигула се опита да я наруши и това бе една от причините да оставя Касий Херея да организира убийството му — подчертавам, не сме го организирали ние. Просто оставихме заговорниците да убият Калигула и след това ги премахнахме. Този идиот беше ядосал толкова хора с необмислените си постъпки, че беше достатъчно само охраната му да стане малко по-„небрежна“ и веднага се намериха мераклии да му видят сметката!
По-нататък ще стане ясно и как карахме императорите да спазват договора между дядо ми и Август, тъй като само на добра воля и честност в тези работи може да разчита само наивник, а ние не бяхме такива. Разкривам всичко това не за да изтъквам заслугите на семейството си и на подчинените си, а за да подчертая полезността на тайната канцелария. Откак Гай Октавий стана император Август, Рим се радваше на завидно спокойствие както отвътре, така и по границите и основната причина е именно дейността на тази тайна канцелария, за която знаеха съвсем малко хора и която дори си нямаше официално име. Сега вече канцеларията я няма и Рим отново е затънал в гражданска война и във война на Изток.