След този малко дълъг увод е време да изясня и същността на сделката, сключена между дядо ми Марк Афраний Кота и Гай Октавий, известен като Божествения Август. Сделка, осигурила на Рим спокойствието и разцвета, на които той се радваше допреди петнайсетина години.
Първо нека да изясня възгледите на дядо ми и на Август за управлението на държавата. Иначе ще изглежда, че те просто са били само едни от многото претенденти за властта, които накрая са излезли победители. Истината е, че и дядо ми, и Август са имали съвсем конкретни цели за устройството на държавата и са успели да привлекат достатъчно съмишленици, за да постигнат целите си. Именно затова и накрая излезли победители в гражданската война.
И двамата били убедени републиканци. Също както и Юлий Цезар между впрочем. Приказките, че Цезар и Август били диктатори и винаги са се стремели към еднолична власт и с действията си са унищожили Републиката, са пълна глупост! Отдавна вече сам човек не може да управлява Рим. Редно е да разгледам по-подробно управлението на Рим, за да изясня какво всъщност са свършили дядо ми и Август. И най-вече ЗАЩО!
Проблемът на управлението по онова време бил, че още след първата гражданска война между марианци и суланци, или между популари и оптимати, както понякога я наричат, държавата вече не можела да съществува в предишния си вид. След като Сула превзел Рим през 666 година27 властта вече била разглеждана от повечето влиятелни римляни само като възможност за грабеж и лично обогатяване, а не като обществен дълг. Старите идеали на Res Publica вече нищо не значели за тях. Самият Сула осъзнавал упадъка на държавата и се опитал да поправи нещата чрез новата конституция, но тя не го надживяла много. Ще напомня един много поучителен случай със Сула, първият неограничен диктатор в Римската история. При оттеглянето си Сула съвсем правилно отбелязал по повод упрека на един от Катоновците, че уж с действията си разрушил Републиката, че заради такива упреци никой от следващите диктатори няма да се оттегли доброволно и да предаде властта на Сената. И те наистина не се оттеглят. Не защото не искат, а защото не могат! Не се шегувам! Спомням си Тиберий — накрая така се вбеси от глупостите на сенаторите и от вечните им разправии и от обидите им по негов адрес, че избяга от Рим и заживя като отшелник на Капри. Само аз си знам какво ми струваше да го накарам да се занимава с управлението на държавата! По цели дни не искаше да види никого! Мислеше си, че така ще се отърве от неприятностите. Къде ти! Ония простаци започнаха да разпространяват по негов адрес такива невероятни мръсотии, че дори аз се втрещих! Уф! Усещам, че отново се отклоних. Афраний, Афраний, ако така се отплесваш, никога няма да стигнеш до важните неща! Историята на Тиберий ще почака, а сега да се върнем на проблемите на Римската държава и на нейното управление.
Проблемът, както и Цезар правилно забелязвал, но не успял да реши, бил в изнамирането на механизъм за ефективно управление за дълъг период от време, който да е независим от политическите борби в сената и комициите и в същото време да отговаря на интересите на държавата. Работата е там, че всички римски магистратури са колегиални и се избират само за една година. Единствената неколегиална длъжност е тази на диктатора, но тя е екстраординарна — диктатор се избира само когато държавата е изправена пред катастрофа! — и само за период от шест месеца, след което диктаторът трябва да се отчете пред сената и комициите и да се оттегли от властта. Така че една година е максималният срок за всяка държавна длъжност, даваща някаква реална власт. Целта на това правило е съвсем проста — да се изключи възможността някой властолюбив мръсник да заграби властта. Ще напомня ка се е стигнало до този начин на управление. Римляните били така ядосани и уплашени от последния си цар Луций Тарквиний Гордия, че когато го изгонили и установили Републиката, взели максимални предпазни мерки повече да нямат такъв човек начело на държавата или ако случайно застане, да могат да го контролират чрез колегите му по власт и бързо и лесно да го махнат оттам след като срокът за който е избран изтече.
Една година управление обаче вече е крайно недостатъчна. За такъв кратък срок вече не може да се реши сериозен държавен проблем, особено при условие че колеги по длъжност стават явни съперници, които си пречат един на друг и в крайна сметка нищо не успяват да свършат. Подчертавам — първоначалният замисъл на тези кратки срокове и колегиалността бил да се предпази държавата от алчни за власт хора. Случаят с Кориолан е показателен и само е затвърдил у предците ни необходимостта от това разделяне на властта. И тези правила за управление дълго време работели добре. Преди време, когато Рим е бил просто едно голямо село, една година управление била достатъчна, за да се свършат обществените работи в държавата, за които магистратите били избирани. След като обаче Рим станал най-голямата държава в света, подобно управление станало неефективно. Само пътят до по-далечните провинции продължава седмици, а понякога и месеци. За една година вече не може да се реши голям държавен проблем — например строеж на нов път или акведукт, или война със силен неприятел. Освен това свикването на комициите става все по-трудно, при положение че броят на римските граждани, намиращи се извън Рим, вече е много по-голям от броя им в границите на померия.28
28
Става въпрос за границите на града Рим — там действат правила за управление, различни от тези извън града. Например в границите на града редовни войски нямат право да влизат, освен за триумф или овация. — Б.пр.