Краткият срок на изборните длъжности и тяхното дублиране обаче бил само едната страна на проблема. Другата, при това далеч по-неприятна, била явната некадърност на повечето от магистратите. А също и тяхната алчност. Истината е, че ние готвим войниците си поне две години, преди да ги пуснем в бой, а магистратите никой не ги обучава. Избираме си ги с гласуване и обикновено избираме не най-способните, а най-наглите и най-гласовитите. Това си е стар проблем на всяко „народно“ управление. Атиняните например си избирали даже пълководците с жребий и това била основната причина да изгубят Пелопонеската война — и не само нея. Сократ осмял тази система на управление и накрая му се наложило да изпие чашата с отрова. Струва си да напомня накратко какво всъщност е станало със Сократ. Когато учениците му задавали въпроси кой и как трябва да управлява, той не давал отговор, а сам започвал да им задава въпроси: ако ви трябва нова дреха, при кого ще отидете? — при шивач, отговаряли учениците, ако ви трябват нови сандали при кого ще отидете? — при обущар, ако трябва да се смени вратата на къщата при кого ще отидете? — при дърводелец, … и така след няколко такива въпроса учениците сами започвали да осъзнават нелепостта на системата си за управление. Ако и лекарите например се избират чрез жребий както атиняните си избирали пълководците или магистратите, кой нормален човек ще заведе детето си при такъв лекар? Работата е съвсем проста: Искаш ли да ти се свърши някаква работа, отиваш при майстора, който владее занаята. Управлението на държавата също е занаят, и то много труден, който се учи цял живот, само че тия, дето се кандидатират за изборни длъжности в управлението, не само че не го владеят, но дори не подозират, че си има особености и тънкости — като всеки занаят. Отначало това не било толкова сериозен проблем, тъй като Рим бил просто едно голямо село. И проблемите му били такива. А и хората се познавали добре, и знаели кой човек за какво го бива, кой ще си свърши работата и кой ще я осере29. Откак обаче Рим станал голям град, нещата се променили. Първо, проблемите са станали по-трудни и изискват повече време и специални познания. Второ — хората вече не се познават така добре. В големия град човек познава добре само съседите си. За останалите има само бегла представа. И може да бъде излъган много лесно. Ако хората, събрани заедно да вземат някакво решение, не се познават, те се превръщат в тълпа. Която може много лесно да бъде управлявана. Пояснявам. Службата ни редовно управляваше тълпите, така че знам какво говоря. Достатъчно е да се пръснат по 5 до 10 наши обучени агента на 1000 човека вътре в тълпата, които да я подбутват с викове и крясъци и със слухове, подшушнати на ухото, в необходимата ни посока. И тя се превръща в послушно стадо овце! А агентите ни са кучетата… Още по-просто става, ако предварително се раздадат малко храна и вино, в които са добавени и малко упойващи билки… Само един глупак може да си мисли, че това ядене е даром. Няма безплатно ядене! Сиренето е безплатно само в капана за мишки! А за какво служи капанът и защо се слага сиренето в него, няма нужда да обяснявам.30
Лесното управление на тълпата само улеснява некадърниците и алчните типове, които искат да се доберат до доходна служба. При това вече никой не може да те провери ставаш ли за магистрат или не. Това става ясно чак след като са те избрали и встъпиш в длъжност. Има и нещо по-лошо. Вече кажи-речи всеки римски гражданин се смята за годен ако не за консул, то най-малкото поне за едил! Нищо че не разбира механизмите на управление на държавата! То какво ли има за разбиране — зорът е да се добереш до държавната баница! След това е лесно — режи и лапай!31 Не се подигравам! Точно такова е отношението на поне осемдесет от всеки сто римски граждани към управлението! Знам го много добре, защото точно това ми беше работата — да знам! И точно затова навремето Сократ трябвало да изпие бучиниша — защото показал на атиняните какво представлява в действителност тяхната система за управление и тяхната управляваща върхушка. Това никой мръсник не го прощава — да го разкриеш какво всъщност представлява. Само дето ако бъдат оставени некадърниците да управляват държавата, скоро няма да има какво да управляват. Именно такава била обстановката в Рим по онова време. Такава е и сега. Затова дядо ми е докарал Август на власт и е създал тайната канцелария. Затова и аз го пиша този разказ за това какво всъщност е станало.32
30
Аз си мислех, че поговорката Tanstaafl! — „няма безплатен обяд“ е измислена от холандците. Явно съм бъркал! — Б.пр.
31
Тоя ме удари в земята! Сякаш ми описва нашите мили родни картинки в парламента и в държавната администрация! — Б.пр.
32
Аз пък затова го превеждам! Защото и моята държава е на същия хал! Само дето си нямаме наш Афраний, да държи изкъсо лайнарите и помиярите в Парламента и в администрацията — Б.пр.