Има и друго нещо, което също трябва да обясня. Обикновените хора мразят способните и се страхуват от тях — донякъде защото им завиждат, донякъде защото не ги разбират. Те предпочитат да изберат за магистрат последния тъпак, стига само да им обещае хляб и зрелища (panem et circenses) и да успее да надвика конкуренцията на форума, вместо да изберат действително способен човек, който ще се грижи за държавата, а не за собствения си интерес и ще им говори истината. Не случайно Сократ успява да вбеси съгражданите си дотолкова, че го осъждат да изпие чашата с бучиниша. Народът е склонен да избере наистина способни хора начело на държавата само в случай на сериозна опасност. И гледа да се отърве от тях веднага щом реши, че тази опасност е преминала.33 От своя страна способните хора се отвращават от лековерието и продажността на тълпите и се стремят да се държат настрана от тях. Понякога за късмет на държавата се появяват и изключенния — хора, способни и умни, които са готови да работят за страната си така, както другите не биха работили дори за себе си. Пътят им до властта обаче е много труден и животът им обикновено се превръща в лична трагедия. Цезар например трябвало с години да ухажва тълпата и да се прави едва ли не на безобиден шут и женкар, докато успее да се добере до консулската длъжност. Дядо ми разказваше, че Цезар приемал повечето мръсотии съвсем спокойно, но така и не успял да преглътне клеветите, че бил педераст. Истината е, че точно истинските педерасти пуснали тази клевета за него по старото правило, че е най-добре да прикриеш порока си, като го лепнеш на някой друг.
Истината е, че системата ни на управление по онова време е била безнадеждно остаряла. Републиката имала нужда от сериозен ремонт, но традициите, подозренията, завистта и консерватизмът на римляните, особено на патрициите, не позволявали сериозна реформа. Убийството на Цезар показало явното нежелание на римляните за сериозни реформи в държавата. Затова дядо ми и Август — по онова време Гай Октавий, а след пристигането си в Рим — Октавиан — решили, че промените в системата на управление ще стават бавно и прикрито, а за да се избегнат по-нататъшните граждански войни, ще се образува тайна служба за сигурност на основата на разузнавателната служба, създадена от дядо ми Марк и от Цезар, която ще спира всички опити за държавен преврат и диктатура и няма да допусла до управлението некадърниците и алчните авантюристи, гонещи бързото забогатяване за сметка на държавата и народа. Явният контрол в държавата се поемал от Август, като племенник на Цезар и негов осиновен син и наследник, а дядо ми поемал изграждането на тази тайна служба.
Проблемите, които трябвало да решават дядо ми и Август, започнали веднага. И Лепид, и Марк Антоний побързали да предявят претенции към властта. И към наследството на Цезар, което било доста голямо. Дори посегнали на дела, който Цезар завещал на ветераните си! Всъщност именно лакомията на Марк Антоний окончателно убедила дядо ми да се намеси в борбите за власт и да сключи сделката с Август! Дядо ми бил вбесен от прахосничеството, наглостта и простотията на Марк Антоний. И решил да го изхвърли от управлението и да възстанови системата на управление, която Цезар успял да прокара. Август, който бил усиновен от Цезар и се явявал негов официален наследник, бил идеалният съюзник!
Първо обаче трябвало да се разгромят „републиканците“ на Касий и Брут. Следващите 14 години са период, през който новата система на управление бавно се налагала над хаоса на гражданските войни. Няма да се впускам в подробности — официалните са описани в достатъчно много исторически трудове за гражданските войни, а за тайните ще споменавам на съответните места по-нататък — а ще изложа крайния резултат за службата ми. Към момента на приключване на гражданската война между Август и Марк Антоний през 724 година34 тайната канцелария вече била оформена във вида, в който просъществува до убийството на Клавдий през 808 г.35 Преди да опиша структурата на службата си ще опиша накратко официалната страна на управлението на държавата, оформено от Август и дядо ми, а след това ще покажа мястото и ролята на канцеларията.
33
Тоя тип направо ме разби — веднага се сещам за класическия пример с Уинстън Чърчил — идва на власт през 1940 година, когато Германия почти побеждава Великобритания, и губи изборите веднага след като печели войната — през юли 1945 година. — Б.пр.