за важност: А — има пряко значение за цялата империя, В — за сигурността на армията и канцеларията, С — за някоя от провинциите — например подготовка на бунт, D — за наш съсед или съюзник, Е — за по-далечни племена и народи и други по-маловасжни неща;
за спешност: А — трябва да се разгледа и реши веднага!, В — да се разгледа и реши същия ден, С — да се разгледа в близките 5 дни, D — да се разгледа до месец, Е — няма нужда да се взема решение по съобщението — само за информация;
за достоверност: А — офицерът лично е проверил информацията и гарантира достоверността й, В — информацията е проверена от поне два независими и надеждни наши източника, за които офицерът лично гарантира — най-често агенти от собствената му мрежа, С — информацията е проверена само от един наш източник, D — източникът не е наш, но заслужава доверие — например проверен съюзник, Е — информация със съмнителна достоверност — например разпит на пленници или открадната чужда поща — може да е провокация на противника, който умишлено ни я подхвърля. Самите ние понякога подхвърляхме провокационни сведения на противниците си — най-често на партите, така че знаехме много добре цената на тези сведения. Тази проста система пести много време и всеки наш офицер беше обучен да прави оценка на съобщенията по тази схема.
Друг проблем, който беше постоянна наша грижа, беше защитата на съобщенията. Ние четяхме без проблем писмата на хората. По-точно на тези, за които смятахме, че могат да създадат неприятности на държавата. А как успявахме да опазим собствените си писма? Редно е да обясня. Още повече, че проблемът с опазването на тайната съществува, откакто съществува самата писменост. Преди време този проблем се е решавал просто — само много малко избрани хора са можели да четат и пишат. И само те са можели да разберат за какво пише в един или друг документ. И само те са управлявали страната си. Не случайно писмеността на Египет например е толкова сложна! Само че тези времена отдавна са отминали. Ето как постъпвахме ние.
Важните съобщения бяха кодирани със специален шифър, разработен от няколко математика, привлечени на работа при нас. Единият беше Полидор, който ми беше и учител 10 години. За него също ще разкажа по-нататък при удобен случай — беше много интересен човек, макар и малко смахнат. Най-простият вариант на този шифър е бил разработен от Цезар и се състои в замяната на всяка буква с точно определена друга буква. Цезар заменял всяка буква с четвъртата след нея: А с D, B с E, C с F и накрая X с A, Y с B, Z с C. Август заместваше със съседната: A с В, B с C, C с D… По-късно, тъй като този шифър се разчиташе много лесно, въведохме замяна с произволно разбъркване. Ще обясня. Нека разгледаме азбуката, разбъркана произволно, например в следния ред: PTKAWEHZJNCGXQUBMSDYFILOVR. В този случай А се заменя с Р, В — с Т, С — с К, D — с A и т.н. Например думата CAESAR ще се запише като KPWDPS. Всеки офицер си имаше собствено разбъркване на буквите — код, който беше длъжен да знае наизуст и да го използува без да го записва. Копие от личния код се съхраняваше само в отдела на канцеларията, който се занимаваше с кореспонденцията, който беше най-добре пазеният в цялата канцелария. По този начин се осигуряваше защита на съобщението, тъй като възможният брой на разбъркванията е огромен. Въпреки това този шифър се използваше само за обикновените съобщения, а за по-важните използувахме по-сложни замени. Причината за това усложняване беше, че веднъж един от помощниците на Полидор успя да разчете един дълъг доклад до баща ми, без да разполага с кода. Когато го разпитахме как е успял да го направи, той ни обясни, че дълго време е броил различните букви в съобщенията, които обработвал и забелязал, че всяка буква си има определена честота на срещане, която почти не се изменя в различните съобщения и ако просто се преброи колко пъти се среща всеки знак в едно по-дълго съобщение и след това се подредят от най-често срещаната към най-рядката и под тях се запишат истинските букви в нашата азбука отново от най-често срещаната към най-рядката и след това се направи замяната, дори и съответствието да не е точно, след няколко допълнителни проби кодът ще бъде разкрит. Направихме много опити и се оказа, че ако съобщението е с повече от 500 знака, то може да се разчете по този начин без особени трудности, затова за по-важните съобщения разработихме по-сложни методи за кодиране. Сметнахме, че щом ние можем да разчетем един код, и някой друг също би могъл да го разчете.