Освен това използвахме системата за бързопис, разработена от Тирон. Понеже имаме доста документи, записани с тази система, ще спомена накратко за какво става въпрос. През 691 година43 гъркът Марк Тулий Тирон, който бил роб на Марк Тулий Цицерон, разработил система за бързопис, с чиято помощ успявал да запише всички речи на господаря си и след това да ги публикува. Голяма част от славата на Цицерон като оратор се дължала именно на тази система за бързопис, която давала възможност речите му да бъдат точно и бързо записвани. Цезар бързо оценил предимствата на този начин на запис и го наложил в канцеларията още когато я създавал с дядо ми. Оттогава всички старши офицери задължително владеят Тиронския бързопис. Тъй като тази система използва специални знаци, тя представлява и сравнително прост шифър. Освен това тя позволява да се записват доста точно думите на човек, който говори, без той да заподозре това. Много хора са се учудвали откъде мога да знак какво точно са казали на някой пир преди дни, след като дори те самите не си спомнят. Някои направо подозираха, че има някаква магия. Магия друг път. Ами знам ги от записките, направени от някой наш агент. А колкото до магиите… за тях ще разкажа по-нататък.
Как опазвахме писмените съобщения надявам се стана ясно. Редно е да кажа няколко думи и за устните съобщения. Как да бъдат опазени? Защото хората обичат да подслушват. Особено това, което не им влиза в работа. За да се опазим, измислихме нещо много просто. Толкова е просто, че чак ще се смаеш, читателю. Измислихме си собствен език. Много прост. И напълно неразбираем за околните. Човек го научаваше само за две седмици. Сега ще обясня какво представлява този език. Да запишем съгласните букви в нашата азбука по следния начин:
B C D F G H K L M
Z X V T S R Q P N
На всяка буква от горния ред отговаря буква под нея на долния ред. И обратно. Това е и правилото на замяна. Не на буквите, а на звуците. В обикновения латински език. Гласните се запазват, а съгласните се заменят. По горното правило. Така например изразът VIVERE MILITARE EST се превръща в DIDEHE NIPIFAHE EGF.44 Звучи малко тромаво, но не е трудно. И бързо се научава. Така двама души от канцеларията могат спокойно да си говорят на форума или в кръчмата, а този, който подслушва само ще се чуди на какъв език говорят. Същият трик се прави и с гръцкия език.45
Продължавам с описанието на канцеларията. Тъй като цялата структура е тайна, наместниците и помощниците им имат и някаква официална длъжност при съответния проконсул или пропретор, управляващ провинцията. Най-често това са длъжности по снабдяване, тъй като те дават повече свобода за действие. Понякога самият наместник на провинцията е единият от наместниците. Такъв беше случаят с Понтий Пилат — прокураторът на Юдея. Той лично контролираше някои от етапите на операция „Риба“. Всъщност без пряката му намеса някои неща просто не можеха да се направят — театърът с осъждането и фалшивата смърт на Йешуа на кръста и изчезването му от гробницата не можеха да станат, ако Пилат не се беше намесил активно. Но за това ще разкажа като му дойде времето.
Самият префект на канцеларията също трябваше да заема всевъзможни официални длъжности, даващи му право на официален достъп до императора и не предизвикващи подозрение. Аз самият съм бил и префект на аноната, и префект на вигилите, и едил, и пропретор, и какво ли още не. Няма да ви занимавам с всички служби, които съм заемал, тъй като целта им е била винаги една и съща — да осигурят прикрит пряк достъп до императора. Всъщност една от задачите на канцеларията беше стопанският контрол в държавата и по-нататък ще разкажа как и защо го осъществявахме, така че често официалните ни длъжности бяха и съвсем реални и нещо повече — обикновено работата, свързана с тях не можеше да бъде добре свършена без помощта на канцеларията.
Структурата, изградена от канцеларията в армията бе подобна на тази в провинциите. Във всеки легион — след гражданската война Август остави 28 легиона — имаше двама наместника със свои независими мрежи. Всеки от тях имаше агент във всяка центурия. Освен това във всеки легион имаше по една специална кохорта — кохортата на претория, отговаряща за охраната на легата и щаба на легиона. По-голямата част от войниците в тази кохорта минаваха специално обучение в някой от лагерите ни, за които ще разкажа след малко. Те бяха специално обучени и можеха да провеждат самостоятелни операции в тила на врага. Създател на тези специални части е Луций Корнелий Сула. Именно с такива войници той е заловил Югурта в пустинята. Между другото именно специалните части обърнали хода на битката при Орхомен през 669 година46. Цезар многократно е използувал такива части в Галия, срещу германците, в Азия и в Египет. Те осигуриха десанта на Цезар и на Клавдий в Британия. Агрипа и Тиберий също ги използуваха с голям успех. Командирът на кохортата и заместникът му се назначават лично от императора и са на щат в канцеларията. Специално внимание отделяхме на преторианците — личната охрана на императора. За своята лична охрана Август създаде 9 кохорти преторианци — всяка с 300 конника и 700 пехотинеца. Отначало три от кохортите бяха разквартирувани в Рим, а останалите 6 в други градове на Италия. По-късно Тиберий по наша препоръка ги събра всичките в Рим и им построи специален лагер край града между Номентанския и Виминалския път на около половин миля на изток от Колинската врата — за да може по-лесно да ги събират при нужда, а също и да се ограничат контактите им с населението в Рим и да ги контролираме по-лесно. Имаше и друга причина — съвсем банална. Лагерът на преторианците прикриваще щаба на канцеларията. Напомням, че канцеларията беше тайна и обикновените римляни не подозираха за съществуването ни, а дори и някои от тях да го подозираха, нямаха представа за големината и силата ни. Ясно е, че за да можем да работим добре и в същото време незабелязано, се нуждаехме от място, което да е едновременно добре изолирано от Рим и близо до него. Лагерът на преторианците ни осигури идеалното прикритие за щаба и основните отделения на канцеларията в Рим. Разбира се, имахме си и други тайни места за работа — основно в катакомбите край Рим. Именно в тях се укриха оцелелите в Рим след преврата на Бур и Агрипина. Но за това по-късно. А сега да се върна на преторианците.
45
Изкушавам се да пробвам с българския:
Б В Г Д Ж З К Л М Н
Щ Ш Ч Ц Х Ф Т С Р П
Тогава изразът ПОЛИТИЦИТЕ СА ЗАДНИЦИ става НОСИКИДИКЕ ЛА ФАЦПИДИ. Кеф. Мога да го кажа и по телевизията. И няма да се притеснявам, че някой задник ще се обиди, задето съм го сравнил с политик. — Б.пр.